Народът рече: Да бъде мажоритарен вот!

Снимка: Wikimedia

Въпросът вече не е дали референдумът, организиран от Слави Трифонов&сценаристи ще се приеме. А кога и как. Array

В поредицата ни, която започва днес, ви представяме възможните трудности, които могат да се появят при превръщането на трите предложения в закон. Започваме от мажоритарно гласуване в два тура.

Въпреки че свадите между Трифонов и ЦИК около валидността на всенародното допитване продължават, по всичко личи, че решенията от него в крайна сметка ще се приемат.

Премиерът Бойко Борисов беше категоричен, заявявайки, че ГЕРБ ще послуша народната воля и ще подкрепи предложенията от допитването. И БСП обещаха същото.

Двете парламентарни групи разполагат с общо 122 народни представители, така че дори без одобрението на останалите в НС, ще могат да прокарат нужните поправки в законодателството.

По-интересна обаче беше заявката на премиера, че не само депутатите, а и самият Трифонов и екипа му трябва да поемат отговорността за резултатите от тези промени. Причината е, че Борисов добре осъзнава проблемите, които ще причинят.

Какво правим с районирането

Дори при липсата на адекватна информационна кампания за референдума, всички чухме част от позитивните и негативните доводи за мажоритарното гласуване в два тура. Тези, които не са ги разбрали досега, имат идеалния шанс да ги усетят на балотажа на президентските избори на 13 ноември, на който мнозина смятат, че нямат правилен избор.

Специалистите вече отчетоха, че мажоритарният вот ще засили позициите на партиите с утвърдени електорални ядра, както и на тези със силна регионална подкрепа.

Все още обаче не е засегната темата с районирането на страната на 240 едномандатни избирателни региона. Тя остана встрани от дебатите, главно защото никой няма отговор на това как можем да районираме българските гласоподаватели в чужбина.

Темата е изключително важна – най-напред законодателите трябва да определят районите така, че всеки депутат да се избира от приблизително равен брой граждани.

Официалните данни за броя на българите в чужбина не са актуализирани от преброяването през 2011 г. Тогава НСИ отчете, че извън страната живеят около 2 милиона сънародници.

Разбира се, не можем да приемем, че всички те са пълнолетни и искат/могат да гласуват, но при всички положения, ако искаме да запазим конституционното им право на избор, трябва да им предложим пропорционален дял от депутатските места.

Колко са гласовете от чужбина

Според последните данни имащите право на глас българи са над 6.8 милиона. Това означава в районите в чужбина да отидат няколко десетки депутатски места. Само че емигрантите ни често или нямат желание да гласуват, или държавата не им предоставя възможност да го направят.

Политологът Димитър Димитров изчислява, че на парламентарните избори между 2001 и 2014 г. с гласовете на българите в чужбина са избрани между 30 и 37 депутати. Най-много мандати от чужбина са получили ДПС (между 21 и 23). ГЕРБ взимат между 8 и 10 мандата, Реформаторският блок и НДСВ – по 1-2, а ОДС – 1. Всичко това обаче се случва без район „Чужбина“ в изборното законодателство, а чрез прехвърляне на гласове към други МИР-ове.

Драмата при мажоритарния избор в два тура е, че за равнопоставеност всеки избирател трябва да знае точно за кого гласува. При равно разделение на мандатите сред броя на избирателите се получават по около 28 000 гласа за всеки едномандатен избирателен регион.

Това означава, че в Турция например, където живеят най-малко 400 000 сънародници, трябва да бъдат отделени поне 10 депутатски места (колкото е сегашният минимум за парламентарна група) и след това да бъдат районирани – за Бурса, Анкара, Измир, Истанбул и други градове. От тези райони ще бъдат избирани народни представители дори при минимална активност, което значително би улеснило присъствието на някои партии в парламента.

ГЕРБ, ДПС и ДОСТ накланят везните

Ако се откажем от хипотезата за райониране на чужбина влизаме в друг абсурд, който вече видяхме на парламентарния вот през 2014 г. Тогава всички граждани в България избираха кандидати с преференция, в рамките на партийна листа, докато тези извън родината гласуваха за партия, чиято централа по-късно разпределяше мандатите им по места.

Ами ако този сценарий се повтори в мажоритарен вот с два тура, където разликите между кандидатите логично са по-малки? Това ще позволи на партии като ГЕРБ, ДПС и вече ДОСТ, които традиционно получават повече гласове от чужбина, да наклонят везните в много от едномандатните региони в страната. А и създава дисбаланс в самите региони, които стават с различен общ брой гласоподаватели.

Балотажът на президентските избори в страната е след 2 дни, а по всичко личи, че от него зависи съдбата на правителството – и предсрочните парламентарни избори.

В случай че победителят от битката се окаже ген. Румен Радев и премиерът Борисов изпълни обещанието си да подаде оставка, това ще даде на парламента едва два месеца, за да приеме бюджет, данъчни закони и коренно различен от сегашния Избирателен кодекс (ИК).

В него проблемите с мажоритарното гласуване несъмнено ще лъснат, а опитът от неволите с настоящия ИК не вдъхва надежди, че новият закон няма да предизвика тотален хаос на вота на ранна пролет.