Новата епоха е тук. Сменете си пиарите

Снимка: Wikimedia

Първо спечели Brexit, после дойде Тръмп, а след няколко дни вероятно иде ред и на ген. Радев. Статуквото се руши, а хората по света масово се чудят какво се случва, като често не си задават по-важния въпрос – защо?

Още по темата:

От началото на тази година станахме свидетели на няколко брилянтни кампании, които разбиха на пух и прах теорията за електорален пиар и създадоха изцяло нова среда за правене на политика.

Случилото се трябва да ни накара на първо място да разберем, че в днешните условия плашилата вече не работят – стига те да стоят извън политическата класа, възприемана за част от статуквото.

Почти година преди Brexit утвърдените политици от Великобритания и света плашиха гласоподавателите от Острова, че ако напуснат Европейския съюз, не ги чака нищо хубаво. Е, не ги послушаха – и вече търпят някои последствия, макар повечето да остават неясни.

В САЩ цялата медийна, държавна и политическа машина беше активирана срещу антисистемните кандидати Бърни Сандърс и Доналд Тръмп. И макар статуквото в Демократическата партия да не успя да се разпадне в толкова голяма степен, в който това се случи при републиканците, резултатът е подобен – американците си имат президент, който никога преди кампанията не е бил политик.

Същото сме на път да видим и тук. Още след първите резултати от изборите на 6 ноември, от всички нива на изпълнителната и законодателната власт започнаха с пяна на уста да описват апокалипсиса след избирането на Румен Радев за президент. Има ли нужда да прогнозираме резултатите от балотажа на 13 ноември?

Лесно е да обясним случващото се с елитарното „избирателите са глупави“, но всъщност причините са много по-дълбоки и комплексни. Това, което е сигурно, е, че имаме рязък сблъсък между граждани и политически елити, капсулиращи се все повече в своите обръчи.

Корените на този процес могат да бъдат открити още в зародиша на световната финансова криза през 2008 г. Данните на международните институции показват, че именно с нея започва рязкото нарастване на социалното разделение в развития свят. Уви, хората в богатите държави винаги са се сравнявали не с останалите по света, а с елита на обществото си. Политиците несъмнено са част от него, а това, което прави живота ни по-лош, са икономическите кръгове зад тях.

Както Тръмп, така и антисистемните играчи във Великобритания и у нас са готови да кажат всичко, за да разбият медийния монопол около утвърдените играчи. И успяха – с по-малко средства за кампания и без да имат твърде рационални послания.

Грешката на противниците им е, че и Хилари Клинтън и Цецка Цачева и поддръжниците на ЕС държаха да се олицетворят със системата, която в очите на мнозина е провалена. Те предложиха много от същото на хора, които са преяли с традиционните им политики и искат да опитат нещо по-екзотично.

За разлика от Роналд Рейгън, който печели изборите през 1981 г. с позитивна визия за развитието на страната, Тръмп използва насадените страхове на хората, че тази система за управление е довела до катаклизми. Макар статистиките да показват, че те всъщност живеят по-добре, от когато и да било преди.

Същите движещи сили доведоха на власт Барак Обама през 2008 г. в разгара на кризата. Макар да имаше политическа кариера (беше сенатор), тогава той беше припознат като носител на промяната – донякъде заради цвета на кожата си (уау, цветнокож президент на САЩ!), донякъде заради отворената политика на света в контраст с тексаската реторика на Джордж Буш и оръжейното и петролно лоби зад него.

Надеждата обаче се оказа мит. Банкерите от Уолстрийт бяха спасени с парите на данъкоплатците, а държавата се охарчи с трилиони, за да избегне фалита на предприятия и да спаси стотици хиляди работни места от кризата.

Преди 2009 г. Бойко Борисов също беше виждан – и позициониран – като антисистемен играч, същото важеше и за Симеон Сакскобургготски преди 2001 г. Човек обаче може да е неполитик само преди да влезе в политиката. После идват разочарованията от фалшивите обещания, които изначално са били неизпълними.

Всъщност хората винаги са гласували импулсивно, а не рационално. Това личи от факта, че 54% подкрепят Барак Обама, но не гласуват за продължаване на политиките му. Същото виждаме и у нас, където Борисов от години води рейтинговите класации, а доверието в правителство и парламент копае дъното.

Докато експерти и медии ни убеждаваха, че американците ще изберат разума, индийска система за изкуствен интелект успешно прогнозира победата на Тръмп на изборите в края на миналия месец. Просто защото направи лишен от ценностни предразсъдъци анализ на настроенията в страната.

По всичко личи, че новата политическа епоха вече е тук. В нея думи като стабилност, глобализъм, либерализъм и факти са мръсни. А политиците имат избора, или да се нагодят, или да бъдат изместени – от нови хора, които системата рано или късно пак ще превърне в политици. (Които ще загубят.)