Как ще изглежда изкуственият интелект след 15 години

Изкуственият интелект и роботиката стават все по-голяма част от ежедневието ни и са на път да променят из основи здравеопазването, транспорта, производството и дори домашните ни задължения, казва директорът на лаборатория за хората и автоматизацията в университета „Дюк“ Мери Къмингс, цитирана от Световния икономически форум.

Още по темата:

Според нея съвсем скоро технологията ще работи най-добре в сътрудничество с хората. И макар шофьорите на таксита да се притесняват за работните си места, тя прогнозира, че до 2030 г. светът ще има сериозен недостиг на роботи.

В момента двете технологични нововъведения се появяват във всяка част от живота ни, от шофирането и мобилните телефони до това как управляваме различните данни от света и как строим домовете на бъдещето си.

Така че предвид всеобхватността на роботиката и изкуствения интелект, трябва да започнем да обсъждаме силните страни и ограниченията им.

В последно време виждаме сериозни пробиви в анализирането на данни, като например технологията за машинно учене на IBM – Watson. Сборът от алгоритми показва уникална способност да управлява големи количества информация и да ги структурира така, че да регистрира иначе незабележими тенденции.

Това е голям пробив, но хората често бъркат подобряването на интелекта на машините с този на хората, а нещата са несравними. Скокът в анализа на данни е сериозен успех, но все още има много място за човешка помощ.

В известен смисъл това сътрудничество ни прави по-умни, защото успяваме да използваме компютрите, за да търсим в големите бази данни по начин, който не е бил възможен досега.

Това ще промени здравеопазването, тъй като машинното обучение ще ни помогне да разбираме по-добре симптомите, които водят до определени болести.

В момента изкуственият интелект далеч не е толкова умен, колкото им се иска на хората. Все още не сме близо до автомобил, който може да се управлява сам при всякакви условия, но виждаме такива, които го правят в контролирана среда.

Доста далеч сме от времето, в което ще позволяваме на роботите да използват оръжия, тъй като все още не сме програмирали софтуер, който да им позволява да взимат решения на базата на етични норми.

В момента около безпилотните коли се вдига много шум, а Google вече програмират така, че да карат бъдещите си автомобили да се блъскат в сгради, при ситуации, когато могат да ударят човек. Не е ясно обаче какво се случва с пътниците на колата и как ще се прави преценката техния живот да бъде поставен в риск, за сметка на този на пешеходците.

Дори в САЩ регулаторите изостават зад технологиите. Това става все по-голям проблем, защото правителствата често не могат да си позволят да наемат специалисти, които разбират в детайли работата на системите.

Регулаторната среда ще става все по-спорна. За физическите системи това не е толкова голям проблем, тъй като те могат да минат през инспекция. Но за софтуерните продукти нещата не стоят така. При тях е важно разбирането за това дали определен код е безопасен и как работи той.

Проблемът е, че системите с изкуствен интелект никога не се държат по един и същи начин, дори при еднакви условия. Така че гарантирането на безопасността ще е наистина трудна задача, която ще предизвиква все по-големи обществени дебати.

До 2030 г. ще видим много повече технологии в дома си. Те ще разбират поведението ни, ще променят вътрешната температура в жилището ни и ще извършват куп други задачи. Медицината несъмнено ще се подобри, а безпилотните автомобили ще навлязат серийно, но първоначално ще се ползват главно за градски транспорт.

Със сигурност след 15 години ще живеем в по-добър свят, но трябва да работим по въпросите с изчезващите работни места. Ако например триизмерното принтиране поеме голяма част от производството, ще наблюдаваме голям спад в нискоквалифицираните работни места.

Дотогава дебатите около изкуствения интелект ще са все по-големи, а нуждата от роботи – в пъти по-голяма от днес.