Ако Полша и Украйна осъдят Брюксел заради OPAL, печели Европа

Едно скорошно решение на Европейската комисия – за облекчения по Третия енергиен пакет за газопровода OPAL, поставя цялата Европейска стратегия за диверсификация и енергийна сигурност в опасност, което накара Полша и Украйна да предприемат съдебни действия срещу изпълнителната власт на ЕС, пише евродепутатът Яцек Сариуш-Волски за EurActiv. Волски е един от заместник-председателите на Европейската народна партия (ЕНП).

Още по темата:

„Неотдавнашното решение на Европейската комисия да разреши на газопровода OPAL „освобождаване“ от правилата на Третия енергиен пакет на ЕС е много тревожно. На теория, всичко, което Комисията направи, беше да приеме, с допълнителни ограничения, решението на германския регулатор за предоставяне на достъп на руската държавна компания „Газпром“ до почти пълния капацитет на газопровода“, пише Сариуш-Волски.

Съгласно правилата на Третия енергиен пакет на ЕС, половината от капацитета на тръба, която минава през територия на ЕС, трябва да бъде заделена за трети лица.

Но и руският министър на енергетиката Александър Новак беше казал, че газопроводът OPAL може да бъде освободен от действията на Трети енергиен пакет, и предстои да се постигнат определени споразумения за целта.

OPAL е сухопътното продължение на „Северен поток“, който доставя руски газ в Западна Европа по дъното на Балтийско море. OPAL преминава по територията на Германия и може да доставя на потребителите до 36 млрд. куб. м гориво годишно.

В действителност ходът на ЕК поставя цялата европейска стратегия за диверсификация и енергийна сигурност в опасност, коментира евродепутатът. Той припомня, че разделянето на собствеността на транзитната инфраструктура и доставките на газ е един от стълбовете на функциониращия енергиен пазар.

„Целта е да се осигури равен достъп до инфраструктурата на газопровода и да се гарантира, че производството и потребителите могат свободно да избират своя доставчик на газ. Това е същността на Третия енергиен пакет и ключов елемент на стратегията за енергийна сигурност. Европейската комисия е обвързана с договори да действа като пазител на европейското законодателство, като се гарантира прилагането му, независимо от националните или търговски натиск“.

Според евродепутата облекчения по Третия енергиен пакет следва да се предоставят по изключение и оправдани от стратегическа необходимост. Те могат да бъдат отпуснати за инфраструктурни проекти, осигуряващи доставки за енергийни острови или за тези, които повишават сигурността на доставките за всички страни-членки на ЕС.

„Северен поток“ очевидно не изпълни някой от тези критерии. Чрез предоставяне на Русия (каквото е „Газпром“ всъщност) допълнителен капацитет за транзит в газопровода OPAL, ЕК застрашава позицията на транзитни страни като Полша и Украйна, казва евродепутатът. През Полша преминава около 30% от транзита на руски газ за Европа.

В края на 2015 г. премиерът Бойко Борисов се застъпи за създаването на „Северен поток 2“ по време на посещението си в Брюксел. „Аз съм да има и „Северен поток 2″, и газоразпределител в България – тази позиция ще защитавам и никой не може да ме упрекне сега“, каза Борисов.

Това беше по повод информация, че България, Чехия, Естония, Гърция Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия са подписали писмо, с което се обявяват против разширяването на газопровода под Балтийско море, тъй като това би дестабилизирало допълнително Украйна. Борисов се надяваше същите облекчения за Третия енергиен пакет да получи и хъб „Балкан“.

Полският евродепутат предупреждава, че това решение ще засили руското господство на германския енергиен пазар и можем да забравим за гарантиране на сигурността на доставките на газ за ЕС. Настоящата стратегия за сигурност се основава на развитието на либерализиран енергиен пазар, засилена от двупосочна транзитна инфраструктура (междусистемни газови връзки), което дава възможност за спешни доставки по време на криза, предизвикана от спиране на газовото кранче.

Това не е хипотетичен сценарий – в миналото „Газпром“ е прибягнал до стратегия за енергиен шантаж на три пъти, като двете са свързани с решението на Русия да накаже Украйна през 2006 г. и 2009 г. и в по-малка степен през 2014 година.

Станат ли германските доставки и инфраструктура още по-зависими от Русия, цялата тази стратегия, основана на принципа на солидарността, ще се провалят. Можем да очакваме изблик на „спешни и необходими“ ремонти и прекъсване на доставките, които ще попречат Германия да използва съществуващите междусистемни съоръжения и ще изложат на риск енергийната сигурност в ЕС.

Различни спекулации около решението на Комисията го обясняват с част от по-голяма сделка между ЕС и Газпром (за освобождаване OPAL в замяна на осигуряване на транзита на газ през Украйна и отказът от разширяването на „Северен поток“), но това не е успокояващо.

Едно от обясненията е, че ЕС ще даде подобен газов „бонус“ на Русия с цел да се избегне изграждането на „Северен поток“ 2, един проект, който е изключително спорен и предизвиква силно недоволство в цяла Европа, независимо от политическия спектър.

Това би било изключително неразумно и недалновидно. „Газпром“ ще се възползва при първа възможност от своята наскоро укрепена позиция да упражни своето господство и се оттеглят от всякакви по-рано направи сделка.

Енергийните компании от Полша и Украйна са в правото си на съдебно дело срещу Комисията. И трябва да спечелят, тъй като това ще бъде от полза за целия Европейски съюз, завършва публикацията.