7 политически прогнози след изборите за президент

Снимка: БГНЕС

Първият тур на президентските избори премина, а пред избирателите останаха повече въпросителни, отколкото отговори. Макар на пресконференциите в и извън НДК да чухме отново как всички са победители, това далеч не е така, а вотът ще несъмнено ще доведе до много проблеми. Array

Съвсем очаквано, още след излизането на първите резултати всички заговориха за падане на правителството, а дори вицепремиерът Томислав Дончев призова премиера да спази думата си и да подаде оставка след изборната загуба на първи тур.

Е, по всичко личи, че това ще се отложи най-рано до 14 ноември, но много вероятно и след това.

Ето няколко прогнози какво може да се случи през следващите месеци:

1. Новият президент се казва Румен Радев

По всичко личи, че върховният главнокомандващ на армията ще бъде ген. Радев. Това стана ясно не само от победата му на първия тур.

Още преди няколко седмици от ДПС ясно посочиха, че желаят нови избори и не приемат Цецка Цачева като кандидат, който могат да подкрепят. Това означава, че избирателите (на Пламен Орешарски) от първия тур най-вероятно под строй ще пуснат бюлетина за генерала.

Макар лидерите на партиите от новата коалиция „Обединени патриоти“ да отказаха да насочат избирателите си в една или друга посока е повече от ясно, че чисто идеологически те стоят много по-близо до генерала. Същото в голяма степен важи и за хората, подкрепили Ивайло Калфин.

Все пак ГЕРБ надали ще позволят да паднат с много. По всичко личи, че гласовете за Веселин Марешки ще се прелеят към ГЕРБ, въпреки декларациите му за опозиционност.

Гласовете за Трайчо Трайков обаче са доста по-трудни за контролиране и не е сигурно дали говоренето по оста „Европа – Русия“ ще свърши работа. Така че ГЕРБ трудно могат да очакват нещо повече от почетна загуба.

2. Избори най-рано напролет

Чисто технически, дори след подаването на оставка на правителството трябва да минат поне няколко седмици, а може би и месеци, преди да се насрочат новите избори.

Първо, оставката ще трябва да бъде гласувана от Народното събрание, а след това президентът Росен Плевнелиев ще трябва да даде мандати за съставяне на кабинет на следващите политически сили в 8-партийния кабинет. Всяка от партиите може да бави решението си за срок от максимум две седмици.

Разбира се, политическите сили могат и да стигнат до споразумение за отлагане на оставката, тъй като предстои приемането на бюджета за 2017. Възниква и морален въпрос за това дали задачата за създаване на служебното правителство не трябва да бъде оставена на новият президент. Плевнелиев, който трябва да сдаде в края на януари догодина, многократно е казвал, че не иска да прави трето служебно правителство.

3. Референдумът тепърва ще създава проблеми

Снимка: БГНЕС

Новите избори вероятно ще трябва да се направят по правилата, определени от референдума. Изборният кодекс обаче може да бъде поправен единствено от работещ парламент.

Все още нямаме отговор на важни въпроси, главно около мажоритарното гласуване. Докато при пропорционалния вот липсата на район „Чужбина“ можеше да работи, при мажоритарния такъв вариант няма.

Но никой не може да каже точно колко едномандатни района ще се паднат на българите зад граница, с колко гласове ще избират депутатите и най-вече как ще районираме „чужбина“, за да може всеки емигрант да знае за кого гласува.

Задължителното гласуване създаде сериозен нонсенс. По последните данни на ЦИК показват, че малко над 60% от гласувалите са го подкрепили, а близо 40% не са. В същото време обаче всеки втори от имащите право на глас не е отишъл до урната, което чисто логическо го прави противник на задължителния вот.

След като абдикираха от информационната кампания, партиите неохотно ще се принудят да се разделят с големите си субсидии от следващите парламентарни избори. За повечето граждани това е добра новина, а ефектите ще видим тепърва.

4. Състоянието на ГЕРБ не е толкова лошо, колкото изглежда

Още на 20 октомври прогнозирахме изборна загуба на ГЕРБ. Причината за нея обаче не се крие само в силната кандидатура на ген. Радев, а по-скоро в слабата на Цецка Цачева. Тя е твърде партийна кандидатура, издигната твърде късно. И не само.

През годините партията на Бойко Борисов се утвърди като машина за избори и пиар и е трудно да повярваме, че загубата не е част от добре премерен процес. Възможните причини за контролираното падане са две: нежеланието да се управлява по време на председателството на Европейския съюз (през 2018 г., когато са редовните избори) – и възможност за по-добър резултат при мажоритарен вот.

В нов състав на парламента ГЕРБ ще могат да се освободят от тежестта на разпадащия се Реформаторски блок и да се сдобият с нови патерици. Като бъдещата партия на Веселин Марешки например, която помага за споделяне на отговорността при непопулярни решения.

5. Коалиция на „ердоганистите“ – ДОСТ/НПСД

Още преди вота партията на Лютви Местан даде „непоискана“ подкрепа за Цецка Цачева, а от думите на Радан Кънев стана ясно, че и представители на НПСД са агитирали за нея.

Общото между двете формации е много повече, отколкото различията помежду им. И двете стоят близо до режима на Реджеп Ердоган в Турция и основават политиката си върху послания срещу ДПС и за евроатлантизма – единственото нещо, което обединява част от хората в България с политиките на Анкара.

По всичко личи, че дългият процес на разпадане на ДПС по руско-турска линия върви към своя край. От изборните правила ще зависи дали ще видим една или две партии на етническа основа в бъдещите парламенти, но към днешна дата можем да кажем, че при мажоритарни райони в Турция вероятните победители са от кръга на Местан и Касим Дал.

6. Патриотите са силни, но при сегашната изборна система

Снимка: БГНЕС

Не е случайно, че първи вой срещу мажоритарната система надигнаха кръговете около националистите. Разбира се доводите в тази посока не са малко, а въпросителните остават без отговор.

Основната причина обаче е друга. При пропорционална система националистите могат да получат много повече депутатски места, отколкото имат сега. При мажоритарен вот обаче, дори да стигнат до втори тур, те често могат да бъдат възприемани като „по-голямото зло“ и да отпадат. Същото се случи при втората президентска победа на Георги Първанов, когато срещу него се изправи Волен Сидеров.

В българската действителност се оказва, че партиите със силен лидер се справят по-добре пропорционално, отколкото мажоритарно. Причината е проста – дори и да гласуваха с „Да“ на първия въпрос на Слави Трифонов, избирателите продължават да гласуват партийно.

7. Ще доживеем разпада на Реформаторския блок

Разбрахме, че Реформаторският блок не е нищо повече от ракета-носител за влизането на няколко партии с парламента още след провалът на конституционните промени за съдебна реформа.

Оттогава коалицията мина през различни шизофренични състояния, довели до днешната подкрепа за Цачева и второто обявяване на нов десен проект от лидера на ДСБ Радан Кънев.

Отсега нататък ще слушаме шлагерите за „нова алтернатива“ – от една страна, и за това, че ДСБ (и даже Иван Костов) разединяват дясното за пореден път.

Истината е, че Трайчо Трайков беше кандидат от кръга на Радан Кънев и спокойно можеше да се яви като номинация на въпросния проект на тези избори. Много е вероятно без присъствието на хора като Меглена Кунева и Божидар Лукарски около себе си, той да беше станал симпатичен на повече хора, но и това нямаше да го докара до балотаж – или да го направи по-избираем.

Всъщност ДСБ използва ресурсите на блока, също както не го напусна в парламента, за да не се лиши от полагащата се на партията субсидия. Сега вече е моментът за създаване на обявената още през януари нова партия. А остава да видим дали тя ще успее да привлече близки до Кънев популярни лица, които застанаха зад съдебната реформа – бившият правосъден министър Христо Иванов, председателят на ВКС Лозан Панов, а защо не и Росен Плевнелиев.

Ако това се случи в действителност, новият проект ще има шанс да привлече гласове на разочарованите „сини“ избиратели. Но пък ще засили повдигнатите от премиера Бойко Борисов съмнения, че втори кръг на влияние, извън този на ДПС, реди политически позиции вдясно.