– Чингис хан – героят на религиозните свободи

Чингис хан – героят на религиозните свободи

Снимка: Wikimedia

Може да звучи странно, но в един момент от историята си Америка е обсебена от един от най-големите завоеватели в човешката история – монголският владетел от 12-и век Чингис хан. Причината обаче се крие далеч отвъд изначалното желание за световна доминация на американците и всъщност е в разбирането му за равенство между религиите, пише Джак Уедърфорд за OZY. Array

Джордж и Марта Вашингтон пазят романтичен роман за Чингис хан в семейната си библиотека в Маунт Върнън. Във Филаделфия Бенджамин Франклин рекламира и продава популярната биография на завоевателя. По време на американската революция от Чарлстън и Филаделфия до Ню Йорк се играят пиеси за него.

Тогава бунтовниците търсят модели за това как да създадат новата си република отвъд класическата европейска и християнска история.

Американските колонии включват широко разнообразие от религиозни секти и дисиденти, но Чингис е управлявал империя с далеч по-голяма палитра от вярвания. Успехът му в опитомяването на религиозния екстремизъм го прави изненадващ герой за един от най-влиятелните ранни президенти на САЩ, който налага подхода си към религиозните свободи по начин, който отразява американските виждания и до днес.

През 1204 г. Чингис хан създава Монголската империя. Тя бързо се превръща в най-голямата в света, а императорът научава, че един от най-големите източници на конфликти и насилие между различните народи е религията.

Сред поданиците му има милиони мюсюлмани, будисти, таоисти, християни и анимисти, които се борят както едни с други, така и помежду си. Ханът дава на всеки правото да избере религията си, като в същото време поставя всяха организирана религия в империята под върховенството на закона.

Той предлага религиозна свобода, но отказва да раздели църквите от държавата. За да наложи волята си върху религиите, привлича духовниците, като ги освобождава от данъци (в България, както и в други държави, църквата е освободена от данъци – б.р.) и от служба в армията. Той им предлага финансова подкрепа, свобода за вярванията и уважение, стига да останат лоялни към него.

Ако обаче покажат и най-малък признак за непокорство наказанието е смърт. Чингис вижда, че по въпросите за религията няма нужда от убеждаване, сделки и компромиси. Условията са ясни – наградата за подчинението е богатство и свобода, а наказанието е смърт.

Но манията по Чингис хан сред основателите на САЩ води до сериозни последствия, оцелели и до днес. Авторът на Декларацията за независимостта Томас Джеферсън многократно поръчва копия от биографията на владетеля за собствената си библиотека и за подаръци на близки хора. По едно от тях пазят днес библиотеката на американския Конгрес и Университетът във Вирджиния.

Като повечето интелектуалци от Просвещението, Джеферсън вярва в религиозните свободи, но, като повечето си съвременници, ги вижда като свободата на отделните секти да съществуват без държавна намеса.

Чингис обръща тази свобода и я превръща в индивидуална, като дава правото на всеки да избере собствената си религия. От своя страна Джеферсън използва този модел, когато съставя Закона за религиозните свободи във Вирджиния – първият законодателен акт в Америка.

Думите, които той използва, са близки до тези от законите на Чингис, описани в биографията му. Монголският закон забранява на всеки да пречи или тормози хора на базата на религиозната им принадлежност. Подобно на това, законът на Джеферсън казва, че никой не трябва да страда заради религиозните си убеждения.

Политиките на Чингис хан водят до век на мир, познат като „Пакс Монголика“. САЩ следват тази политика на свобода на религиозния избор за всяка религия и освобождават вероизповеданията от данъци, но разделят светската и църковната власти.

Религиозните вярвания често интерперетират това разделение, като разрешение да правят каквото си искат. В момента правителствените служители имат толкова сериозен страх да критикуват религиите, че фанатици от всички страни могат да действат свободно, а президентът отказва да определи самопровъзгласилите се мюсюлманските терористи като мюсюлмани.

Джеферсън научава само половината от мъдростта на Чингис, а това изкривено разбиране служи като основа за американските религиозни свободи. Екстремната свобода, предложена от владетеля, води до цял век мир, само защото монголците са готови да екзекутират разбунтувал се ислямски халиф, да избият цял фанатичен култ от наемни убийци в планините на Иран и да унищожат всеки, дръзнал да заплаши тази свобода.