Как дяволът пристигна в Салем

Снимка: Библиотека на американския Конгрес

Всичко започна сред децата. Две малки момиченца пълзяха под мебелите в къщата на селския проповедник, издаваха звуци и разперваха ръце като криле в опит да полетят. Най-странното нещо за всеки, прекарвал поне 10 минути на детска площадка, е, че тогава това се е възприемало като нещо странно, пише Адам Гудхарт за The Atlantic.

Още по темата:

Но стандартите за поведението на младите момичета в Ню Ингланд през 17 век са били доста по-взискателни от днешните. Според хрониките деветгодишната дъщеря на пастора – Бети Парис, и 11-годишната ѝ братовчедка Абигейл Уилямс винаги са били модел за подражание. Скоро обаче слуховете, че са обладани от вещици, се разпространяват в Салем. Малко след това пристигат духовниците, а след тях – и служителите на реда.

Всичко това се случва през януари и февруари 1692 г. А до есента вече е сериозен проблем. Общо двайсет мъже и жени на възраст между 20 и 80 години са екзекутирани по искане на най-високопоставените длъжностни лица в Масачузетс. Над 165 други в градовете и селата в щата са обвинени в магьосничество. Сред тях – роб от индиански произход и един от най-богатите търговци в колонията.

В началото на следващата 1693-а обаче екзекуциите спират, обвинителите замлъкват, а затворите се изпразват. Небето вече не е пълно с прелитащи вещици, а през следващите 300 години хората така и не разбират какво точно се е случило.

Ако репортажите от събитията в Салем от 17-и век изглеждат противоречиви, то същото важи и за много от последвалите обяснения. През годините се появяват феминистки, марксистки и фройдистки интерпретации на случилото се. Писателят Артър Милър описва страха от вещици като „политически спазъм“ в отговор на променящите се условия в ранна Америка.

Според него това е извратена проява на паниката сред класите, когато балансът на силите се променя в полза на индивидуалните свободи. През 70-те години на 20-и век поведенческата психология стига до извода, че бълнуването на момичетата в Салем е причинено от халюциногенни гъбички в плесенясал хляб.

Всеки, който е бил на 11 години, все още знае какво е да живееш в свят, в който обикновената игра често може да се превърне в садизъм. Където цели фантастични империи се изграждат върху географията на ежедневието ни и където всеки тъмен ъгъл от дома изглежда пълен с духове и страшни създания. В този свят най-голямата награда е да привлечеш вниманието на стая, препълнена с възрастни.

Децата все още нямат развити чувства за последствията от действията си, а какво остава за друг човек или за целия щат. Но това, което им се отдава, е да манипулират хората с повече власт.

За калвинистите от 17-и век обаче никоя душа не е твърде малка, за да се превърне в бойно поле между светлината и мрака. Децата в САЩ, дори повече от връстниците си в Англия, израстват сред разкрасената представа за смъртта.

Всички деца тогава са чували истории за осакатявания и отвличания. Това е особено вярно за бълнуващите момиченца от Салем, които са бежанци и сираци от последната индианска война. Нищо чудно, че за тях дяволът е изглеждал съвсем истински и сякаш е дебнел зад всеки ъгъл.

Вещерството в Салем щеше да остане просто заигравка, ако не бяха възрастните. В един момент децата влизат в роли, а в следващия възрастни мъже и жени са изтезавани до смърт.

Повечето данни за съдебните процеси в Салем показват, че те са водени от невежеството и суеверията на магистратите и от очевидния сблъсък между наследството на Средновековието и зората на Просвещението.

Цялото образование от 17-и век помага за разпространяването на информация за вещерството и опасностите от него и в най-отдалечените кътчета на християнския свят. Съдиите в Масачузетс и някои от обвинителите са повлияни от разказите за магьосници в далечна Швеция преди няколко години. Вещерството е било приравнено с науката, а в него са вярвали хора като Робърт Бойл и Исак Нютон.

Дори след утихване на събитията в Салем, много малко хора в Ню Ингланд отхвърлят цялостно идеята за вещерството, а мнозина продължават да вярват, че слугите на Сатаната все още бродят в Масачузетс. В крайна сметка обвиненията във вещерство са добър повод за разчистване на сметки – при завист, несигурност, политически различия и дори несподелена любов.

След като прокурорите в Салем печелят доверието на обществото, за тях става лесно да сочат с пръст към бедни и богати.

В годините, преди идеята за вещерството да изчезне от американските земи, пуританите използват дори най-малкото доказателство или разговор между приятели, за да обвинят враговете си.

Пуританите пристигат в Масачузетс, където е основана една от първите американски колонии, за да получат религиозни свободи за себе си, но нямат особен интерес от това да създават рай и за другите вероизповедания. Законите им са строги, а наказанията дори повече. Но в историята истинските демони остават именно те и консервативните им разбирания за света, причинили смъртта на мнозина.