Любомир Дацов: Не пипайте данъците, реформирайте разходите

Снимка: БГНЕС

Любомир Дацов е икономист. Той е бивш заместник министър на финансите в кабинетите на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. Ето неговият анализ за рубриката на БГНЕС “Без филтър”.

Обърканата логика на днешното време се състои в издигането на абсурдни тези – да няма богати, докато проблемът в действителност е да няма бедни.

Дискусията за плоския данък, която в момента тече, обърква допълнително главите на хората, защото доводите на някои мастити професори, изразени в публичното пространство, много често са ирационални. Те имат лични пристрастия. Ако трябва да обясняваме нещата в публичните финанси, те се основават както всяко едно нещо на базата на модели. Това е като да изграждаш една сграда. Не можеш да имаш тънка основа, а горе да я направиш прекалено широка, или по някакъв начин да я увредиш конструктивно и да очакваш, че тя ще издържи на земетресение. Същото нещо се прави и в публичните финанси. Имаш две големи системи. Едната е базирана на тясна основа – облагат се малко неща, но с високи ставки и много често политиците използват тази данъчна система за правенето на политика спрямо определени групи. Представете си една плочка със сирене, в която пробивате дупки, за да дадете на този или онзи и това се нарича политика. Другата данъчна система, която общо взето е много по-стабилна, е базирана на следното – облагаш максимално широко, т.е. представете си основата на една сграда широка и стабилна и ставките са относително ниски. Във всяко едно отношение, ако отново трябва да сравняваме със сграда, това е една много по-стабилна конструкция.

Човек трябва да си задава въпросите за какво служат данъците, какво обслужват те? Данъците служат не, за да бъдат намалявани и стимулирани определени хора. Тяхната първа основна функция, а след това следва всичко останало, което може да се прави през данъчната система, е да генерират стабилни приходи в бюджета, за да могат да бъдат обслужвани публичните разходи и услуги, които предоставя държавата на всички граждани. Така че дискусиите трябва да бъдат през призмата на тази първа основна функция. От тук нататък, ако погледнете ще видите, че именно плоският данък през годините осигури много стабилни приходи в бюджета, въпреки срива на икономиката. Тъй като е 10% той стимулира хората да си плащат данъците, макар че всички знаем, че никой не обича да ги плаща независимо дали е беден или богат. Но той така е направен, че в момента парите остават в България. Тъй като е максимално широк и обхваща всички, той много трудно може да има измами. Той позволява администрирането му да бъде лесно, а събираемостта да бъде съответно високо. Има данни от различни икономисти по света, които показват, че за разлика от другите данъци при него не е имало срив. От тази гледна точка плоският данък върши най-важната си функция.

Механизмът на плоския данък е такъв, че една от целите, когато го въвеждахме, е да стимулира хората в България, особено бизнеса, да задържат висококвалифицираните работници, защото основният ресурс на България е човешкият фактор, т.е. пазара на труда. За да правиш добра политика, трябва да си зададеш въпроса какво можеш да направиш в тази сфера. Да подобриш конкурентоспособността на икономиката, за да генерира икономически растеж и относително висока заетост. Това става, когато предприятията са конкурентоспособни. Много хора не искат да го признаят, но ние живеем в едно глобално село и се конкурираме с всички около нас. Навремето е било трудно хората в различните страни да продават труда си, но в момента благодарение на движението на хора и улеснената емиграция всичко се случва буквално за часове, конкуренцията е огромна. Плоският данък допълнително стимулира бизнеса чрез механизма си да задържа квалифицираните хора, защото дава предимства на работодателите чрез самата данъчна схема.

Всичко останало, което някой се опитва да кажат, че пораждал неравенства и не бил справедлив е в областта на политическата риторика. Това, че ставката е 10% не означава, че всички плащат една и съща сума. Ако някой получава 1000 лева, плаща съответните 100 лева данък, а друг, който получава 5000 лева – 500 лева. Хората не плащат еднакви данъци, както си мислят някои. Не смятам, че дискусията за плоския данък е навременна. Не смятам, че има някакъв проблем в приходната част на бюджета. Всъщност има, но пак никой не го дискутира. Той е в администрирането и процедурите, т.е. административната част на нещата. Българската данъчна система все още генерира голяма данъчна тежест върху малкия и средния бизнес, от гледна точка на разходите, които той прави, за да бъде обслужван и да си плати данъците. Там има какво да се пипа, но това не са данъците, не са отделните ставки, не е системата, която се прилага. Ако нещо трябва да се прави в бюджета, това е въпиющата нужда да има реформи в разходната част. Повечето системи са неефективни и изостанали във времето си, липсва каквато и да било модерност. И ако преди реформите се движеха бавно, то през последните години за съжаление наблюдавахме регрес в тази сфера.

Не би трябвало да сменяме нещо, което работи. Особено на фона на останалите затруднения, които имаме. Премахването на плоския данък ще върне старите проблеми, когато богатите хора не искаха да плащат. Той носи стабилни приходи. Ако го подкопаем, ще подкопаем и социалната политика.