Особености на руската национална истина

В гориста местност в покрайнините на Москва десетки студенти обикалят наоколо, облечени в униформи със защитни цветове и стрелят един срещу друг с въздушни пушки за пейнтбол, пише Гейбриъл Гейтхаус за BBC.

Още по темата:

Пейнтбол уикендът е организиран от опозиционна партия и изглежда като безобидна дейност. В Русия обаче не всичко е така, както изглежда.

Партийният активист, който е начело, Степан Зотов обяснява, че проявата предлага широк кръг от военни упражнения.

„Битка с нож, хвърляне на нож. Също така стрелба с бойни патрони, така че посещаваме стрелбища и понякога военни лагери“, обяснява той.

Партията му „Родина“ е част от т.нар. „лоялна опозиция“, т.е. подкрепя Кремъл. А дейностите, които Зотов организира, са част от държавно финансираната програма за „военно-патриотично образование“ на учениците.

По думите на британския журналист причината да иска среща със Зотов е впечатлението, с което остава човек, гледайки руска телевизия в последно време – че страната се готви за военен сблъсък със Запада.

По-рано през октомври една от държавните телевизии посъветва в ефир зрителите си да открият местоположението на най-близкия бункер, преди вече да е станало твърде късно. Наскоро Русия започна тренировки в цялата страна – за подготовка при подобни случаи.
Зотов приема нещата напълно сериозно.

„Готвим се за конфронтация със Запада. Но тази конфронтация става главно на културно, информационно и ценностно ниво. Руската цивилизация е култура на герои и войни“, категоричен е той.

За Зотов разпадането на Съветския съюз не е триумф на свободата, а трагедия.

„Великата ни държава се разпадна без бой, без открит конфликт. Защото започнахме да харесваме други хора и чужда култура, а не нашата“, отбелязва партийният активист, който не крие, че се е бил редом до сепаратистите в Източна Украйна.

„С другарите, и за съжаление някои от кадетите ми, вече участвахме. Това е конфликт между Русия и Запада“, подчертава той.

Никой от учениците, с които разговаря Гейтхаус, не изглежда особено ентусиазиран да се бие в Украйна. Те са в края на тийнейджърството си и всички са родени след разформироването на СССР. И гледат по-скоро скептично на приказките, с които биват облъчвани от телевизора – за назряващ конфликт.

„Не трябва да гледате руска телевизия. Медиите раздухват нещата. Това е информационна война. Не бива да ѝ обръщате внимание. Тревожат хората без причина“, смята млада рускиня.

На въпрос какво значи Западът за вас, младежите отговарят различно. За някои е капитализъм, за други възможност. „Културата е интересна и различна, може би един ден ще има сътрудничество, защото всички живеем на една и съща планета и от войната няма смисъл“, оптимист е трети.

Почти с идването си на власт президентът Владимир Путин започва да поема контрола над руските телевизии. Процесът вече е завършен. Това, което виждате днес в ефира, е одобрено или от Кремъл, или от привържениците на руския властови център.

Новините сервират меню, пълно с разкази за война и с кризата в чужбина, както и с двуличието на международните стандарти. Правителството в Киев е обвинявано в разпъването на малки деца на кръст, BBC – във фабрикуването на химическа атака в Сирия.

Владимир Путин и Барак Обама. Снимка: EPA/ БГНЕС

Истината е на подчинение на политическата целесъобразност. И в подкрепа на този труден за балансиране акт е изградена философска мрежа. Един от архитектите ѝ е Александър Дугин, мислител и идеолог, който е в списъка със санкционираните от САЩ за участието му в анексията на Крим и войната в Източна Украйна.

„Истината е въпрос на вярвания“, отбелязва Дугин при срещата между двамата в централата на ориентираната му към „православните ценности“ телевизия край Кремъл.

„Постмодернизмът показва, че всяка т.нар. истина е въпрос на вяра. Затова вярваме в това, което правим, вярваме в това, което казваме. И това е единственият начин да бъде определена истината. Така че имаме специална руска истина, която вие трябва да приемете“, категоричен е той.

Философията, която изповядва Дугин, е известна като евроазийска. Според доктрината Русия не е нито Изток, нито Запад, а отделна и уникална цивилизация, в постоянна битка за полагащото ѝ се място сред великите сили. Дейността му в Русия обхваща все по-голяма част от политическия и военния елит на страната.

„Ако САЩ не искат да разпалват война, трябва да признаят, че Съединените щати вече не са единственият господар. И със ситуацията в Сирия и Украйна Русия казва: „Не, ти вече не си шефът“. Това е въпросът кой управлява света. Само войната може да го реши“, смята Дугин.

Войнстващата му реторика не е насочена изцяло срещу Запада. Налице е и посланието за местна консумация:
„Няма такова нещо като универсални либерални ценности, няма вродено противоречие в това една демокрация да не допуска несъгласие.“
©EPA/БГНЕС
В сянката на Кремъл обаче все по-намаляващите руски активисти поддържат жива паметта на Борис Немцов, като полагат цветя на мястото, където опозиционерът беше застрелян м.г. Студено и самотно дело.
„Все още вярвам, че истината съществува. Всъщност е факт, че убиха Борис Немцов тук, на 10 метра от мястото, където стоим. Факт е, че Путин е Кремъл. И е факт, че телевизията на Путин лъже“, посочва бившият съветски дисидент и съратник на опозиционера Михаил Шнайдер.
Повечето руснаци не вярват, че идва ядрена война със Запада. Може би и лидерите им не вярват. Вероятно не вярват истински и в постмодерната оруелова държава.
Но колкото повече една лъжа се повтаря, се увеличава рискът тя да стане реалност.
„Една лъжа, повторена сто пъти, става истина“, казва министърът на пропагандата на нацистка Германия Йозеф Гьобелс.
SHARE
TWEET
SHARE
ИЗПРАТИ МАТЕРИАЛ
Александър Дугин, боравене с оръжие, Борис Немцов, Велики сили, Владимир Путин, военна подготовка, военни, война, демокрация, евразийска опозиция, елит, Запад, Западът, заплаха, Изток, Източна Украйна, истина, капитализъм, Киев, контрол, Кремъл, Крим, курс, либерализъм, МВР на Украйна, медии, Москва, обучение, опозиция, партия, пейнтбол, политици, президент, родина, Русия, руска телевизия, санкции, САЩ, Сирия, СССР, Съветски съюз, телевизия, Украйна, учения, философия, ценности, ядрена война