Защо човечеството не е готово за бионичната революция

Снимка: Wikimedia

В следващите десетилетия, вероятно по-скоро, отколкото си мислим, ще ни застигне следващата голяма вълна от технологични промени. Нейното въздействие ще бъде подобно на появата на компютрите, мобилните телефони и интернет. Но този път трансформацията няма да е в джаджите, които използваме, а в телата и умовете ни, разказва за Ozy професорът по история от университета Вандербилт Майкъл Бес. Array

Тази промяна ще ни засегне дори по-дълбоко от индустриалните революции от миналото. Тя ще промени начина, по който изкарваме прехраната си, комуникираме и взаимодействаме едни с други, като в същото време ще ни даде още по-голям контрол върху физическото и психическото ни състояние. Звучи прекрасно, нали? Уви, има един сериозен проблем – човечеството просто не е готово.

Чрез употребата на фармацевтични продукти, ние се учим как да моделираме настроенията си, да подобряваме физическата и умствената ни работоспособност и да увеличаваме дълголетието и жизнеността си.

С протези, черепни шапки, преносими устройства и други биолектрически машини, ние не просто лекуваме слепотата и парализата, но и започваме да пренастройваме телата си, да засилваме спомените си и да генерираме изцяло нови начини за комуникация с машините.

Благодарение на генетичните интервенции можем да неутрализираме нелечими болести и да отворим възможността за поемане на контрола над революцията и тотално ремонтиране на „човешката платформа“.

Резултатите ще бъдат смесени. Някои от тези повишени способности ще бъдат прекрасни. Хората ще живеят по-дълго, ще бъдат по-здрави и ще са по-продуктивни през живота си. Те ще се свързват безпроблемно в мрежи за директна комуникация и ще могат да настройват настроенията и мисловните си процеси. Освен това, ще могат да работят с машини по изцяло нови начини, а подобрените им мозъци ще генерират удивително сложни форми на познание и разбиране.

В същото време, появата на тези нови технологии ще изправи човечеството пред огромни въпросителни.

Важно е да разберем дали най-добрите подобрения ще бъдат изключително скъпи и достъпни само за малцина, като по този начин ще повишат празнината между бедни и богати? Дали технологиите повдигат летвата на нормалността и няма ли да изпаднем в ситуация на постоянни ъпдейти, също като операционните системи на компютрите ни?

Все още не знаем дали тези, които откажат да се подобрят, ще останат ненужни за обществото и дали ще можем да променяме настроенията си, избирайки от широка гама сложни лекарства, ще можем ли да правим разликата между реалност и изкуствено придобита емоция?

Ако хората живеят енергичен живот по 130 или дори 160 години, какво отражение ще има това върху живота, семейството и брака, върху населението на планетата и екологичните ни проблеми и най-вече върху усещането ни за смисъл и цел на живота?

Доскоро големите технологични промени в човешката история идваха бавно и се разпространяваха в продължение на векове. Хората и социалните системи имаха време да се адаптират чрез постепенно налагане на нови ценности, норми и навици за стимулиране на трансформацията. Това обаче не важи за случая с настоящата епохална промяна. Този път радикалните иновации ни удрят с относителна внезапност – в рамките на период от четири или пет десетилетия.

Някои от факторите, които задвижват този процес, са резултат от основната ни природа – алчността, конкуренцията, завистта и жаждата за власт. Други ще възникнат от благородни чувства, като желанието да се видим отново с вече починали близки, жаждата за оригиналност и стремежа за постигане и научаване на повече.

Сами по себе си тези сили са достатъчно мощни, но ще бъдат засилени от повишаването на бизнес интересите, за които тези технологии ще предлагат големи печалби. Този комплекс от икономически и социални сили ще генерира неустоим натиск да се подобряваме все по-бързо и по-бързо.

Но обезопасяването и превенцията са по-умният път. Трябва съзнателно да отложим радикалните форми на самомодифициране, докато обществото ни не получи шанс да прецени последствията и да се аклиматизира към тях.

Някои от тези технологии ще трябва да бъдат директно забранени, както от националните правителства, така и по силата на международни споразумения. Пример за това е машината за мозъчно сканиране, която би ни позволила да четем мислите на другите, без тяхното съгласие.

Всички биоподобрения ще трябва да бъдат регулирани, за да се уверим, че ще са безопасни и ефективни. Преди всичко гражданите ще трябва да бъдат образовани за скритите опасности от тези важни, но потенциално вредни разширения на човешките способности.

Ако позволим на такива технологии да напреднат твърде бързо, социалните последици могат да дестабилизират цивилизацията ни. Вероятността за значителни нежелани ефекти трябва да ни накара да напредваме бавно и с голямо смирение.