Култът към Путин расте в Крим. И към Тръмп

Строителството на моста между Крим и Русия през Керченския проток. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Чуждите туристи изчезнаха от Крим след анексирането му от Русия и последвалите санкции. Но дойдоха руснаците – за да видят новата придобивка на Путин, разказва Bloomberg в очерк за полуострова.

Още по темата:

От руския град Перм, в подножията на планинската верига Урал до полуостров Крим е около 2900 километра. С кола това са си 40 часа, плюс – минус няколко.

Без колебание семейство Швецови, Сергей и Ирина, натоварили двете си малки деца на задната седалка на своята руска „Лада“ – малко, рубиненочервено нещо, цялото повяхнало и разнебитено – и един ден в началото на миналия месец хванали магистралата. Карали ден и нощ, през огромната европейска равнина, покрай Москва, надолу до Черно море и най-накрая с ферибот през Керченския проток.

Те са дошли, казват, по същата причина, поради която хиляди други руснаци се стичат на полуострова днес: за да видят най-новата придобивка на президента Владимир Путин със собствените си очи и разбира се, да се запасят с евтини сувенири в прослава на преврата от 2014 преврат и ощипването на Запада. Тениските „Крим е наш“ са невероятно популярни. Швецови взели три. Също толкова популярни са магнититчетата с Путин „Освободителя“. Двойката си купила дузина.

Крим „се нуждае от силен лидер“, казва Сергей, на 41, строен, със зелени очи и пухкави червеникаво-кафяви мустаци. „А Путин е силен лидер.“

До голяма степен запуснат след падането на СССР преди две десетилетия, полуостровът изведнъж се озовава в центъра на мини туристически бум, междувременно връщайки малко от старата му слава на
горещо място за летуване на царските семейства през 19 век, а по-късно за високопоставен съветски служители. Голяма част от населението сега е руснаци от средната класа. Неотдавна в един делничен следобед те стояли наблъскани на Кримското летище, възседнали куфари, пръснати по пода, неспокойно чакащи на 40-минутни опашки за тоалетна. По модерния южен бряг хотелите не само били твърдо резервирани онази седмица, но дори приемали резервации за следващите четири месеца до средата на зимата.

„Новото голямо нещо“

Не се знае колко време ще продължи всичко това. Манията може да отмре също толкова бързо, колкото възникна, след като новостта и тръпката да се разходш из международно санкционирана територия, се изхаби. Но засега предвид съсредоточаването на наднормено внимание към полуострова от Путин и неговите помощници (те отново долетяха в последния месец, за да инспектират строителството на мост от Крим до Русия), сред много от местните жители и туристите е осезаемо усещането, че мястото е на прага на своя бум на развитие.

„Крим е наш“ – популярният руски лозунг, на празненство за втората годишнина от анексирането на Крим на Червения площад в Москва. Снимка: ЕРА/БГНЕС

След като е гледал безброй часове новини за Крим по държавната телевизия, Сергей заявява, че е убеден, че мястото е предопределено да бъде „следващото голямо нещо“ „Да, да, един местен каза, че ще е толкова голямо, че в крайна сметка ще съперничи на френската Ривиера. „Захвърлете каквото и да правите, където и да сте, и се местете в Крим“, изтърсва той развълнувано.
Това беше друг Сергей – Сергей Беспалов.

Почасов таксиметров шофьор, почасов лозар, поддръжник на Крим на пълно работно време, Беспалов, на 34, е набито, мускулесто динамо, опаковани в тясна черна тениска (представете си Попай).

Ентусиазмът му произтича не само от непоклатимото му обожание към Путин, но също и от личния му опит. След като украинските власти бяха прогонени преди две години, той сe стягал за голям спад в бизнеса, опасявайки се, че геополитическите напрежения ще прогонят туристите. Чужденците, очаквано, ги е прогонило, но техният спад е компенсиран от скок на посетителите от Русия. По негови изчисления, от гроздето и таксиметровите приходи той и съпругата му карат поне толкова добре, колкото и преди, изкарвайки около 30 000 рубли ($480) на месец.

„Щастлив съм да видя всички туристите тук“, казва той, „но съм особено щастлив да видя онези с много пари.“

Да развееш флага

Интериорът на Беспаловото такси е нещо като храм на Русия. Малък национален флаг виси от тавана точно над главата му; както и чифт миниатюрни боксови ръкавици със знамето на всяка; още един флаг краси тила на бейзболната му шапка.

Руските знамена, всъщност, изглежда са навсякъде в Крим днес. В Севастопол, най-големия град, те висят от улични лампи, от покривите, на задниците на лодки, и стърчат от каручките на улични търговци. Това може да не изглежда кой знае колко необичайно в много части на света, но в Русия изглежда странно. Обикновено не се сблъскваш с такова изобилие от развени знамена в, да речем, Москва или Санкт Петербург.

Путин инспектира строителството на моста през Керченския пролив. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Беспалов, подобно на много кримчани, говори гладко руски и казва, че винаги е чувствал по-голяма лоялност към Кремъл, отколкото към Киев. Полуостровът всъщност е бил част от Русия почти два века, докато Никита Хрушчов не го прехвърля към Украйна, тогава част от СССР, през 50-те. (Един от днешните най-продавани магнитни сувенири припомня този епизод: „Хрушчов дал, Путин приел“ гласи същината)

Послание към Тръмп

Десетилетие преди да бъде прехвърлен, регионът играе централна роля във Втората световна война. Първо когато съветските войски отблъсват силите на Оста, които се опитват да вземат Севастопол, спечелил си прозвището Градът на героите; и по-късно, в началото на 1945 г., като място на известната Конференция в Ялта, довела до края на сраженията и разделила следвоенната карта. Дворците, които приютяват Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил по време на разговорите – забележителни oбители от царско време, издялани от назъбените планини, издигнати над водата, се смятат за задължителни спирки на туристите.

Има и множество лозя и те, оказва се, са станали голям магнит за руските посетители. Може би не толкова голям колкото тениските „Крим е наш“, но след като рублата се срина с около 30 на сто спрямо еврото след анексирането, много руски ценители взеха да черпят от местните бутилки каберне и мерло вместо да наливат повече пари във вносните френски и италиански вина. Тук има марки за всеки джоб от $4 за шардоне от 2016 г. до $1 100 за бутилка 81-годишен розов мускат Massandra.

Антон Казаков, млад рекламен шеф от Москва, обръща чаши червено Massandra с приятелите си в популярно рибно място късно една нощ и сияе заради чифта бутилки за по $500, които си е купил по-рано същия ден. Те също са Massandra, местна топ марка, и са от 1960 г. Когато темата се обръща към САЩ и Русия, и патовата ситуация по отношение на Крим, Казаков бързо губи интерес. „Аз съм тук просто за доброто вино“.

Повечето хора обаче, като Беспалов и Швецов, умират да говорят за политика. Като започне, Беспалов няма спиране, той бълва мнения и въпроси, един след друг, в скорострелна последователност.

„Какво мислят американците за Крим? Дали говорят за нас по телевизията? Дали осъзнават, че сега това е част от Русия? Защо казват, че е незаконно да се присъединим към Русия? Кои са те да казват кое е законно и кое не?“

След което минава на темата Доналд Тръмп. Също като Швецов, иска да разбере дали човекът, който нарече Путин „силен лидер“ и даде индикации, че би обмислил сваляне на санкциите, ще стане следващият президент на Съединените щати. Независимо от резултата, той има послание, което моли да бъде предадено на кандидата: „Ние тук го обичаме. Кажи му, че е повече от добре дошъл в Крим“.