Алепо и митът за суверенитета на Сирия

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Кампанията на сирийския режим достигна мрачна кулминация в Алепо, която допълнително обърка опитите на международната общност за противопоставяне на явните нападения на болници, домове и хуманитарни конвои, пише директорът на консултантската фирма Contest Global и експерт по близкия изток Алиа Брахими за Al Jazeera.

Още по темата:

Позовавайки се на „суверенитета на Сирия“, правителството на президента Асад брани действията си в Алепо и на други места. През юли сирийският президент изрази надежда, че историята ще го види като човека, защитил страната си и „спасил нейния суверенитет“. Миналата седмица Асад обясни на интервюиращ го датчанин: „Ние сме суверенна държава, независими сме. Имаме право да се справим с проблемите си“.

И все пак неоправданите претенции на режима на Асад за суверенитет се основават на три сериозни мита.

Първият мит е, че в Сирия се води вътрешна война. Държавата изглежда хваната в патов конфликт между сирийското правителство и неговата опозиция.

Макар международното участие в гражданската война да е признато публично, то често минава под определението „марионетки“ на регионалните и световните сили. От една страна са правителството на Сирия, подкрепяно от Русия и Иран, а от друга са бунтовниците, поддържани в различна степен от САЩ, Турция и държави от Персийския залив.

Освен това, когато говорим за чуждестранни бойци в Сирия, това неизменно е в контекста на радикалната част от опозицията, а именно групи като „Ислямска държава“ (ИД), „Ахрар ал-Шам“ и „Фатах ал-Шам“. Смята се, че между 27 000 и 31 000 чуждестранни граждани от 86 страни са пристигнали, за да се бият в Ирак и Сирия.

Въпреки това, сирийският режим не само привлича, но като цяло е и зависим от чуждестранните бойци, които се бият на негова страна. В момента в Алепо над 5000 бойци от шиитските милиции са струпани за решителното нападение срещу контролираните от бунтовниците райони в източната част на града.

По-мощна от сирийските правителствени войски и вероятно по-многобройна, тази призрачна армия е смесица от наборници, наемници и идеологически доброволци от Ирак, Иран, Ливан, Пакистан и Афганистан.

На други места в Сирия десетки хиляди чуждестранни граждани се борят да запазят Асад на власт. По-важното е, че милициите в подкрепа на президента са насочени от чужди сили извън страната. Смята се, че иранският елитен корпус „Кудс“ от Революционната гвардия на страната набира, плаща и командва по-голямата част от този чуждестранен легион.

Заедно с руските военновъздушни сили, тези шиитски паравоенни сили са жизненоважни за оцеляването на режима.

Парадоксалното е, че не само чуждестранни бомбардировачи, но и жива сила от други държави позволява на правителството на Сирия да продължи да претендира за правото си на суверенитет.

Вторият мит е, че Асад основно защитава суверенитета на Сирия от терористи, независимо дали те са радикализирани в страната, или идват отвън.

В интервю за руски вестник Асад заяви, че „мнозинството от тези, срещу които се бие, са неверници, които приемат доктрината на „Ал Кайда“.

В президентския дебат в САЩ от тази седмица, кандидатът на Републиканската партия Доналд Тръмп подчерта, че „въобще не харесва Асад, но Сирия унищожава ИД. Русия унищожава ИД. И Иран унищожава ИД“

Проблемът не е само в това, че режимът и неговите партньори безмилостно избиват части на умерената опозиция като „Южния фронт“ в Дераа и стотици хиляди цивилни. Голямата трудност идва от факта, че поведението на режима на Асад ще е обвързано с проблема на радикализацията и през идните години.

ИД и тези като нея са симптоми на сирийските проблеми, а не причина за тях. Те са модерният продукт на сериозната криза на управлението из целия регион.

След десетилетия държавни репресии тези групировки започнаха да наподобяват и да надхвърлят жестокостите на държавите, на които се противопоставят. ИД беше родена от това, което южнокорейският писател Хан Канг определи като „радиоактивно разпространение на бруталността“.

Чрез описване на борбата си като част от глобалната война срещу тероризма, сирийското правителство и неговите съюзници се опитват да уловят западната политика в духа на времето. В действителност, техните действия са насочени към запазване на местната група на власт на всяка цена.

Третият мит е за безусловния суверенитет. Сирийското правителство си приписва неоснователно правата и привилегиите на суверенитет, като че ли няма и свързани с това задължения.

През XVII век холандският юрист Хуго Гроциус твърди, че правата на суверена трябва да бъдат ограничени от принципите на човечността. От тогава международната общност бавно стигна до идеята, че със суверенитета върви и един елемент на основната отговорност.

Асад се възползва от сложността на войната: дълбоките интимните връзки към засилване на „студени войни“ между Саудитска Арабия и Иран, между Русия и САЩ; изяждането на части от сирийската опозиция от джихадистки групировки; несигурната съдба на много общности в случай на сриване на режима; сближаване на скритите движещи сили с разгрома на Ирак през 2003 г.

Поради тези усложнения международната общност се е оплела във възел. Така излиза, че режимът на Асад може и да е в правото си.

Следващите седмици ще определят дали едно правителство, което се превърна в машина на държавата срещу своя народ в името на суверенитета, може да бъде спряно, някак си, в името на човечеството. /БГНЕС