Европа затяга мерките срещу бежанците от Африка

©EPA/БГНЕС

Окуражени от спирането на масовия приток на бежанци през Гърция и сделката с Турция, лидерите на Европейския съюз подхванаха и проблема с африканските мигранти, предаде Reuters.

Още по темата:

На среща в Брюксел на 20 октомври ще бъдат обсъдени пилотни проекти, чрез които да се окаже натиск върху правителствата на африканските държави. Става въпрос за отпускане на помощ, която да забави бягството на хора през пустинята Сахара и Средиземно море.

Търсят се бързи резултати и от инициатива на ЕС за депортация на големия брой хора, който достига до бреговете на Италия.

Според висш дипломат, цитиран от агенцията, до края на годината Брюксел иска видими резултати.

Пристигналите досега през годината в Италия са с близо 6% повече от същия период на 2015 г. Миналата година на „Ботуша“ пристигнаха 154 000 мигранти, като тази година се очаква същият брой.

Италия приюти 165 000 търсещи убежище, или три пъти повече от 2014 г. До натрупването се стигна, след като северните държави, с които страната граничи, наложиха по-стриктен контрол по браздата.

Според премиера Матео Ренци държавата засега се справя, но той не скри безпокойството си за бъдещето.

ЕС иска да наложи по-строги мерки, с които да идентифицира незаконните мигранти и да ги качва на самолетите обратно в Африка преди да настъпи следващият мигрантски сезон догодина. Очаква се хиляди да предприемат опасното пътуване с надуваеми лодки от Либия. Т.е. Брюксел иска споразуменията с африканските държави да са факт преди пролетта.

Очаква се европейските лидери да одобрят отпускането на пари и сключването на търговски договори, с които африканските държави да бъдат принудени да намалят емиграцията. На този ход се гледа като стъпка в посока на обща външа политика на 28-членния блок.

Африка притеснява Европа заради милионите, живеещи в бедност, а миналогодишният безконтролен приток на бежанци и мигранти от Близкия изток хвръли ЕС в тежка политическа криза.

Брюксел иска да депортира повече и да пристигат по-малко хора.

Зад дипломатичния език на черновата на изявлението за форума се крие заплахата, че ще бъдат орязани помощите и ограничена търговията с африканските държави, които отказват да сътрудничат.

Освен тоягата има и морков, който е представен под формата на обещания за отпускане на повече помощи и преференциални търговски условия.

Този нов подход, целящ да държи хората надалеч от Европа, беше предложен първо от Италия – основната входна точка на африканските мигранти. Основна цел са Нигерия, Нигер, Сенегал, Етиопия и Мали.

28-членният блок е решен да връща всеки, чийто живот не е непосредствено заплашен у дома. Но новата стратегия за обвързване на помощта за страните от третия свят с миграцията, е противоречива.

От хуманитарната агенция Оxfam призоваха лидерите на ЕС да се откажат от превръщането на Европа в „крепост“ и вместо това да помогнат на нуждаещите се.

Все повече хуманитарни проекти в Африка обаче се обвързват с политически натиск по миграционния въпрос.

Пример за това са действията на германския канцлер Ангела Меркел, която обеща помощ за Етиопия дни след като Адис Абеба прие 50 депортирани свои граждани от Европа, макар по-рано да не беше склонна да го прави.

В Нигер действа информационен център в транзитната точка за мигрантите, пресичащи Сахара, за да се качат лодки към Европа, в Агадез. Целта е да бъда отказани желаещите, като бъдат предупредени за опасностите.

Афганистанците са вторите по-численост мигранти след сирийците. Затова ЕС обвърза политическата и финансовата си подкрепа с подписването на споразумение за реадмисия.

ЕС отпуска помощ на Турция, Ливан и Йордания, които са дом за близо 3 милиона сирийски бежанци. С Анкара Брюксел сключи сделка за визова либерализация и финансова помощ, като дори обеща по-леки преговори за членство, ако по-малко хора пресичат Егейско море.

Остава обаче проблемът с Либия, която няма стабилно правителство и не може да контролира мигрантските маршрути.