Главите си падат, керванът си върви

„Лицата не са заявили, че искат закрила от българската страна“. Така простичко днес зам-шефът на „Гранична полиция“ Светослав Манолов обясни мълниеносното връщане на седмината гюленисти на Турция миналата седмица днес. Хванати на „Дунав мост“ към Румъния на 14 октомври и върнати в Турция на следващия ден.

Array

За седмината – трима полицаи, университетски преподавател, журналист от закрития в. „Заман“, учител по физика и математика и търговец, „Гранична полиция“ нямала информация да са поддръжници на Гюлен, подчерта Манолов.

Такава информация имаше Турция, от чиито медии по традиция в България научихме за принудителното връщане. Същото се случи и с Абдуллах Бююк, когото МВР буквално отвлече от София и върна на Турция за часове – въпреки два отказа на българския съд за екстрадицията му, заради опасения, че в родината си ще бъде репресиран.

И ако бяха поискали закрила седмината, какво? Случаят с Бююк е красноречив – на същото основание, нелегално проникване в страната, София щеше да ги прати в чувал на Анкара.

Но дали наистина не са поискали убежище? Само те могат да кажат. И МВР. Защото МВР за пореден път е отсвирило изискването на Закона за чужденците да бъдат експулсирани само в присъствие на правозащитни организации и представители на омбудсмана.

Това обяви омбудсманът Мая Манолова: „МВР не са изпълнили законовото си задължените да ме информират за експулсирането на турските граждани, за да осъществя наблюдение над тази процедура – нито мен, нито Българския хелзински комитет, нито някоя друга правозащитна организация.

Дори МВР да има основания за експулсирането, към изпълнението му не трябва да се пристъва незабавно, тъй като това е в противоречие с нормите на международното право, с Българската конституции и със Закона за чужденците, подчерта тя.

„Във всички тези актове е казано, че в случаи, в които има опасност от нечовешко и унизително отношение, от подлагане на изтезания на даден гражданин, той не се експулсира в съответната държава”, посочи Манолова. И добави, че ако преценката за това не е била по силите на МВР, е редно да се направи от българския съд.

Това хладнокръвно отношение към хора, бягащи от вероятна репресия, напук на правото, вече получи „най-висша“ защита – от премиера Борисов, резулирал лично предаването на Бююк.

„Не трябва да допускаме миграционната вълна да влезе в България (…) С цената, ако трябва на всичките да им вземат главите, но ние мигрантската вълна не трябва да я допускаме да влиза в България“, заяви тогава той.

Вероятно седмината неслучайно са се насочили към Румъния – тя не граничи с Турция и тамошната власт не угодничи на Анкара. Както пролича при офанзивата на Анкара срещу „гюленистките“ училища на Балканите след опита за преврат на 15 юли. Тогава Букурещ бе категоричен, че това са учебни заведения, работещи по румънското законодателство и няма никаква причина да ги затваря.

Но общата граница с Турция изглежда не е достатъчно условие за гръбначна недостатъчност. Атина, към която мигрантската вълна от Турция не е спирала, и до днес не е върнала на Анкара осемте турски военни, избягали с хеликоптера в Александруполис ден само след пуча. Въпреки далеч по-очевидната им връзка с метежа, отколкото при преподавателя, учителя, полицаите и търговеца, там тече законната екстрадиционна процедура, която, гръцките власти обявиха, ще отнеме поне няколко месеца.

Атина може да не даде убежище на турските бегълци, но и не пикае на законите и достойнството си.

А самоуниженията, на които Борисов е готов пред Ердоган, явно са сравними само с тези, на които подопечните му „реформатори“ са склонни за него.