КС върна давността за престъпленията на комунизма

Конституционният съд отмени решението на Народното събрание от миналата година, с което давността на престъпленията от времето на комунистическия режим беше премахната. Array

В подкрепа на поправката в Наказателния кодекс гласуваха депутати от Реформаторския блок, ГЕРБ и ДПС. С нея беше премахната пречката за съдебно осъждане на извършителите на престъпления от времето на тоталитарния режим в България, включително тези по време на Възродителния процес.

Според НК най-тежката давност в българското законодателство е от 35 години и важи за случаите на убийство на две или повече лица. Считано от 1989 г., това означава, че давността за най-тежките престъпления в последната година от бившия строй ще изтече през 2024 г.

От 12-те конституционни съдии за обявяване на противоконституционността на решение на парламента са гласували 11, а единствено бившият премиер Филип Димитров е гласувал с особено мнение, тоест заявявайки, че решението на парламента не противоречи на Конституцията.

Мотивите за решението ще бъдат публикувани утре на сайта на Конституционния съд.

В становището си Филип Димитров посочва, че от юридическа гледна точка законодателите имат правото да провъзгласят отново вече съществуващи правила, особено ако по тях се води някакъв вид дебат, или има неприлагане на нормите.

Решението на парламента беше атакувано пред КС от главния прокурор Сотир Цацаров в края на 2015 г. Тогава той изтъкна като мотив, че решението на парламента противоречи на принципа на равенство на гражданите пред закона.

В края на 42-ото НС ГЕРБ и ДПС се опитаха да прокарат в пленарна зала промени в НК за отпадане на давността срещу престъпления на комунистическия режим, срещу които БСП яростно се възпротиви. Тя бяха предложени – и внесени чрез ГЕРБ, от движение „22 септември“.

Процесите срещу палачите от комунистическите лагери в Белене, Ловеч, Скравена, Ножарево и др. бяха прекратени през 2006 г. поради изтеклата давност. След година ще изтече и давността за престъпления, извършени по време на т.нар. възродителен процес.

През 2013 г. българската прокуратура прекрати делото за убийството на известния писател и драматург Георги Марков поради давност. В хода на разследването са разпитани над 100 души, а по него работят повече от 10 държавни обвинители.

Лагерите на смъртта в България са маскирани като “трудово-възпитателни общежития”. Според различни източници от 1944 до 1962 г. в България действат 44 концлагера. Най-големият от тях е този на остров Белене.

През 1961-62 г. са затворени последните концлагери в България , но през 1981 г. лагерът в Белене е отворен отново, за да бъдат въдворени без съд и присъда около 200 младежи за „противонародни прояви“. През 1985-1986 г., по време на „възродителния процес“, в него са затворени стотици български турци.

По данни на бившата Държавна сигурност от 1948 до 1956 г. са осъдени и изпратени в затвор или в лагери 23 608 души, като в последната цифра влизат само осъдените, за изпратените в лагери без съд – не става дума, а те са многократно повече от осъдените.