Черна гора избира между Русия и Запада

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Избирателите в Черна гора са изправени пред дилемата дали Подгорица да продължи с прозападния си курс и членството в НАТО или да се върне към традиционния си славянски съюзник Русия, пише Предраг Милич в анализ за Аssociated Press (AP). Array

Парламентарният вот, насрочен за 16 октомври (неделя), е най-важният от референдума за обявяване на независимост от Сърбия преди 10 г. А резултатите могат да застрашат плановете за разширяване на НАТО и ЕС в Югоизточна Европа и да се окажат решаващи за опитите на Москва да си върне влиянието в този стратегически регион.

За гласовете на черногорците се борят от една страна управляващите открай време – Демократическата партия на социалистите (ДПС), водена от влиятелния прозападен премиер Мило Джуканович. А от друга проруските и просръбски опозиционни групи, които остро се противопоставят на членството на държавата в НАТО.

Алиансът прие декларация, приветстваща Черна гора като нов член, през юли т.г. Остава обаче парламентът да ратифицира споразумението за присъединяване към северноатлантическия отбранителен съюз.

Джуканович, който е начело на държавата от над 25 години – като президент или премиер, се надява на успех, който да му донесе мнозинство в парламента, за да приключи успешно членството в НАТО.

Той отказва да проведе референдум по въпроса за членството, въпреки пламенните искания на опозицията. Причината е непредвидимостта на резултата от всенародно допитване.

По последни данни от социологически проучвания управляващата ДПС ще получи мнозинство в 81-местния черногорски парламент. Но то няма да бъде абсолютно и ще му се наложи да търси коалиционни партньори, което според анализатори ще бъде тежка задача.

Живописната страна с население 650 000 души, притисната между Адриатическо море и Динарската планинска верига, е силно разделена на поддръжници и противници на западната интеграция.

Русия е категорично против разширяването на НАТО в бившия социалистически блок, който смята за сфера на „стратегическите си интереси“. Опасенията от руското влияние във все още размирния регион, белязан от кървави граждански войни през 90-те, са причината Западът да иска членството на Черна гора в Алианса.

В качеството си на сръбски съюзник Черна гора беше бомбардирана през 1999 г. от НАТО като част от въздушните удари, целящи да спрат настъплението срещу косовските албански сепаратисти. Това драстично намали популярността на военния съюз в държавата, където преобладават православните християни.

Доскоро Черна гора беше верен съюзник на Русия, но след като се отдели от Сърбия след референдум през 2006 г., Подгорица стремглаво се насочи към евроатлантическата интеграция.

В същото време руските компании инвестираха милиони в страната, а тя се превърна в любима туристическа дестинация на мнозина руснаци. Освен това руснаците купуват множество имоти по адриатическото крайбрежие. А близо 10 000 от тях вече са станали черногорски граждани.

Водещи фигури от управляващата партия на президента Владимир Путин „Единна Русия“ определиха опита на Джуканович да вкара Черна гора в НАТО като „безотговорен ход с дълбоки последици“. Те открито подкрепят опозиционните партии в Черна гора и дори се твърди, че финансират някои от лидерите им. Москва, разбира се, отрича.

Знак, че ситуацията може да ескалира, е сформираната група от рокери-мотористи, поддръжници на Путин, от Русия, Сърбия, Източна Украйна и Босна на име „Балканска казашка армия“. Целта на т.нар. армия е да брани православните интереси – стара имперска теза на Русия за панславизма.

Опозицията вини Джуканович в корупция, непотизъм и икономически гафове. Тя обещава да вдигне санкциите на Запада срещу Русия заради действията в Украйна, ако спечели.

В същото време по време на кампанията Джуканович обини лидерите на опозицията в „измяна“ заради това, че на първо място поставят интересите на Кремъл.

„Няма по-тежко престъпление от това да предадеш интересите на собствената си държава. Няма да успеят, няма начин!“, категоричен беше той.

От своя страна лидерът на опозиционния Демократичен фронт Небойша Медойевич отхвърли обвиненията. По думите му партията „не е получавала политическа, финансова или логистична подкрепа от Москва“.

Медойевич твърди, че Черна гора ще избере „първото си демократично правителство от 1945 г.“ и обвинява Джуканович в създаването на „порочна система, в която се шири корупцията и престъпността“.