Дронове спасяват китовете на Австралия

Снимка: Wikimedia

Снимка: Wikimedia

Южният гладък кит става популярен още в началото на колонизирането на Австралия, тъй като е един от най-подходящите за ловуване представители на най-големите бозайници в света. Животните обичат да плуват близо до брега, което ги прави лесна мишена за китоловците, докарали ги на прага на изчезването, пише Mashable.

Array

Благодарение на дронове обаче учени помагат на южните гладки китове да се завърнат по бреговете на континента, като междувременно наблюдават ефектите на глобалното затопляне върху тях.

Изследователи от унивeрситета Мърдок, подкрепени от австралийския клон на WWF, проучват китовете, които се чифтосват в Големия австралийски залив в южната част на страната.

Експертът по бозайниците Фредрик Кристиансен обяснява, че популацията на южни гладки китове се възстановява, макар и бавно. В Австралия броят им е около 35 000.

„Въпреки че гърбавите китове се ловуват с почти същите темпове, те са 10 пъти повече от южните гладки китове. Видът продължава да е застрашен тук и в северната част на Атлантическия океан“, обяснява той.

Когато китовете посещават Австралия, те обикновено се събират и размножават по южното й крайбрежие в периода май-октомври. Това дава на учените шанс да използват дронове, за да наблюдават здравословното им състояние.

Според Кристиансен технологията се е доказала като безценна. „За да получиш подобна информация, преди ти трябваше хеликоптер или самолет. Освен че е скъпо, това водеше до рискове за оператора“, казва още той.

Екипът работи с дронове DJI Inspire 1 Pro от скалите на Големия европейски залив с позволението на местните аборигени. Така те намаляват до минимум смущенията за животните, като в същото време получават измервания и снимки с висока резолюция.

След месеци на наблюдения, учените откриват, че докато хранят и отглеждат малките си, женските китове губят голяма част от телесната си маса. Някои от тях губят близо половин метър от ширината си, докато през това време малките китчета растат до 2 метра дължина.

„Когато китовете си тръгват, женските изглеждат доста мършави. Между тях и малките им се прехвърля толкова много енергия, особено когато не се хранят. През това време майките разчитат основно на запасите си от мазнини“, обяснява ученият.