Конституционният съд да спре закона за бурките, иска БХК

Жени в бурки в Пазарджик

Българският хелзинкски комитет призова омбудсманът да сезира Конституционния съд за противоконституционност на „закона за бурките“. Това се казва в отворено писмо до Мая Манолова от директорката на Правната програма на БХК адв. Маргарита Илиева.

Още по темата:

Става дума за новоприетия Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, внесен от Патриотичния фронт и приет окончателно от парламента.

Правозащитната организация подчертава, че приетата забрана за носене на покривало на лицето на обществени места е дискриминационна и сексистка, защото засяга несъразмерно мюсюлманските жени, отричайки личната им суверенност и поставяйки държавата в ролята на техен опекун, който им диктува как да се обличат. Тя противоречи на Конституцията и международното право по правата на човека, и вместо превенция е предпоставка за радикализация на мюсюлмански общности, заявяват от БХК.

„Това, че пълното забулване на лицето не е традиционно в България, не е законно основание за ограничаването на свободното вероизповедание на онези, които носят такова облекло по верски причини. Законните основания за ограничаване са изчерпателно изброени в Конституцията и международното право и не включват „нетрадиционност“, подчертават от организцията.

Според БХК е недопустимо безогледно да се ограничават основни права поради голословни предположения за евентуална заплаха – неясно как свързана със засегнатите жени – за националната сигурност или обществения ред. „Не е ясно как мюсюлманките ще застрашат националната сигурност със своите забрадки и воали. Колективното наказване чрез ограничаване на основни свободи на гражданите на базата на ирационални страхове не е съвместимо с принципите на демократичното общество, основано на върховенството на правото“.

Освен всичко, законът е в разрез с категорична препоръка на Съвета на Европа да не се допускат безогледни забрани, с позициите на международни неправителствени организации, както и с приетата от кабинета Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.).

„Научното знание от областта на обществените науки показва, че подобни маргинализиращи мюсюлманите забрани е по-вероятно да обусловят радикализация, отколкото да я предотвратят“.

„Като разпалва антимюсюлмански настроения и потиска мюсюлманите, законът вероятно ще предизвика противопоставяне между групи в обществото. Становището на Главното мюфтийство по този закон ясно показва, че той се приема като антимюсюлмански дори от верски общности, които не практикуват пълното забулване. С цел набиране на привърженици терористичните организации пропагандират, че западното общество потиска и дискриминира мюсюлманите. Приетият закон с всички основания може да бъде прочетен като доказателство за това от засегнатите общности“.

Знанието от обществените науки показва, че радикализацията може да се предотврати с по-щадящи, а не репресиращи мерки – например въздържането от ислямофобски изказвания, пораждащи чувство на изолация и несигурност у мюсюлманите и подпомагане на бежанците, без насилие в процеса на интеграцията им да заличават обичаи и ценности, и др.