Какво си представяте, като чуете „Люлин“? Блокове, кооперативен пазар, буренясали градинки, тук-там оцветени от някой грижовен градинар, строителните хипермаркети, вицът за „ускорителя за елементарни частици“… Горе-долу това е стереотипната представа за тази най-голяма столична „спалня“.
Как да направиш едно такова място уютно и привлекателно и за хора, неподатливи на неговия събърбан пост-соц чар? Такова предизвикателство си е поставила Жанина Бояджиева, която е съвсем пресен магистър по архитектура в „Харвард“.
Темата на дипломната й работа, вече защитена, е „Колективната индивидуалност: Възстановяване на общественото пространство“, а фокусът – Люлин, 8 микрорайон. Идеите си Жанина представи преди дни на тазгодишния форум TED в София.
„От 8 години съм в Щатите и винаги съм искала да направя нещо, свързано със София. Преди 4 години участвах в един 24-часов уъркшоп на Sofia Design Week – казваше се Sofia Identity. Един холандец, който водеше уъркшопа, зададе въпроса: какъв е цветът на София. Тогава повечето казаха: сива. Много се учудих – може би защото бях живяла вече няколко години навън и забелязвах съвсем различни неща, положителни промени. И казах, че е шарена“, разказва Жанина.
„Хрумна ми, че тази представа вероятно е заради панелките и бетона“. От любопитство тя отишла да снима блоковете в няколко квартала и забелязала, че, напротив, са доста шарени. „Оттогава ми е останала и ми е интересна идеята за разнообразие в някаква рационална рамка. По-късно учих различни неща в различни градове по света. Но постепенно се фокусирах пак върху блоковете в София“.
Особености на социалистическия и постсоциалистическия град
„Публичното е мръсна дума“ – тези думи на Бойка Къдрева, шеф на дирекцията за териториално планиране в Столична община, са впечатлили Жанина, докато правила проучването за магистърската си теза.
Те улавят една обща нагласа, избуяла в България след промените. Колективизмът и общността са се разбягали в отделни егоизми. Оттам и градската среда се е накъсала, затворила в големи и малки кутийки.
Офис сградите, моловете, жилищните комплекси от затворен тип – всички тези елементи, които „разкъсват градската тъкан“, са характерни за „постсоциалисткия град“, казва Жанина с невинния лапсус на българин, отдалечен от постсоциалистическата действителност.
Типичен пример са повечето от моловете, казва тя – само стени, частното пространството се загражда и отделя, обикновено е затворено.
Тя лично е наблюдавала алтернативите на този вид градска среда. „Живях 6 месеца в Дания например, където е така нареченият социален капитализъм.Там ги има всички тези частни сгради, но винаги се строи с идея за обществено пространство и споделен интерес“.
И в случая с постсоциалистическия град, като София, резонният въпрос е: как да се махнат стените, да има общо пространство, което хората да споделят въпреки различния си социален статус и интереси.
А фокусът паднал върху „Люлин“ миналата година, когато бъдещата дипломантка се прибрала в София за седмица и направила серия интервюта – със столичния кмет, с различни институции и архитекти, сред които доцент Димитър Андрейчин – един от участниците в екипа, проектирал квартала навремето.
Панелният блок – начин на употреба
„Люлин“, като продукт на социалистическото градоустройство, е имал цялостна урбанистична визия – всичко е добре структурирано за връзка с града. Малцина знаят, че тук е трябвало да има спортни зали, обществен център и други, разказва Жанина, посочвайки с пръст белите петънца по една стара графика, включена в нейната магистърска теза. Построени са били обаче само блоковете, до обществените пространства не се е стигнало.
Наследството е: блокове, блокове и запуснати междублокови пространства, по правило нeoценени.
8 микрорайон е в географския център на „Люлин“-ите, между 2 метростанции и лесно достъпен. Фантазията на Жанина го е преобразила накратко по три начина.
Първият е хоризонтален – чрез префасониране на междублоковите пространства. В концепцията й те оживяват като открити кина, паркове за отдих, закрити базари, големи водни площи, които зимно време стават ледени пързалки. Това е практически най-осъществимата част, посочва тя.
Вторият – диагонално: идеята е еднообразните панелни паралелепипеди да бъдат пронизани от вътрешно свързано публично пространство – чрез вътрешни реконструкции да се освободи своеобразен коридор, който да пресича блока по цялата му дължина и през всички етажи. Тук е мястото за кафенета, офис пространства, стая за деца от блока, фитнес салони, места за учене и т.н, казва Жанина, „или за пространство за шахматисти например – като пред Народния театър“. Един общ клин сред стандартните етажи с апартаменти.
На въпроса постижимо ли е това, Жанина отвръща: „Трудно, защото за разлика от много бивши соцстрани като Източна Германия панелните блокове – Plattenbau, обикновено са били държавни и общински, тук са частни. Хората живеят в тях“.
И третият е вертикално – с нови сгради и пристройки, които да имитират стандартните панелки, но редувайки публично и частно пространство, да доразчупят пейзажа. Тук е и мястото на обитаемите покриви за разходка.
В Германия, разказва Жанина, има множество интересни проекти с панелни блокове. След падането на Берлинската стена се стига до феномена на „свиващия се град“ – много хора напускат панелните комплекси и сградите са изоставени. Появила се дилемата: дали да ги разрушат или да ги запазят под някаква форма. Те, все пак представляват жива история на града.
Така се стигнало до панелни блокове, превърнати в места за екстремни спортове – за катерене по стената, за каране на колело вътре по стълбищата и т.н.. „Има и един проект, при който блокът става фабрика за производство на гъби,защото атмосферата била перфектна за отглеждане на гъби“.
В Русия група студенти пък имали за задача да измислят нова визия за панелен блок и предложили да се „обели“ първия етаж на сградата и да се отвори за публично пространство. Носещите стени и колони остават, но се махат външните стени и сградата става прозирна…
И на финала от градска спалня баналният панелен квартал става уютно и пъстро място, където може да се прави и види всичко. Как би ви прозвучала покана за изложба в „Люлин“, за лятно кино в “Надежда” или за театър в „Дружба“?
„На около 6 месеца се прибирам и забелязват позитивни промени. София ми изглежда все по-позитивно шарена“, казва Жанина. Забелязала е и следи проектите на софийската група „Трансформатори“ – младите архитекти, които префасонират различни места в столицата и се закачат с градоустройствените представи и клишета.
Засега няма планове да се прибира за дълго – казва, че след академичния иска да натрупа „много професионален опит“, и в момента кандидатства в различни архитектурни бюра в Бостън. “Но винаги бих се занимавала и от дистанция с проекти, свързани със София”.
ян. 30, 2017 Коментарите са изключени за Диктатура на ТВ-тариата
„Първо. Давам на новия парламент две седмици от свикването му да започне конкретна работа по приемането на решенията на народа от референдума. Ако за две...31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
1 | CHF | = | 1.84373 лв |
1 | EUR | = | 1.95583 лв |
1 | GBP | = | 2.19583 лв |
1 | USD | = | 1.76137 лв |
ян. 28, 2017 Коментарите са изключени за Разни комшии, разни идеали
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Върви, народе обгазени!
Над 10 емблематични за София паметници осъмнаха с противогази и табели с иронични надписи. Причината за мащабна акция на неправителствената организация „Спаси...дек. 09, 2016 Коментарите са изключени за Стотици руски спортисти са облажили от допинга
Над 1000 руски спортисти, сред които и олимпийски шампиони, са се облагодетелствали от държавната руска допингова програма между 2011 и 2015 г. В най-малко 30 спорта,...
You must be logged in to post a comment.