– Върви, народе просветени

Върви, народе просветени

Първата българска азбука – глаголицата – е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ.

Исторически факт е, че през 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия.

Според други източници Константин Философ, починал на едва 42 г., започнал работа над азбуката още при първото му пребиваване в манастира на планината Олимп около 855 г. Малко преди смъртта си той приема името Кирил и става монах. И ако върху тези дати все още се спори, безспорно е авторството на глаголицата и нейната уникалност.

Глаголицата е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична система от древни времена до днес.

Неопровержимо доказателство, че именно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска азбука, учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 г., в който пише, че Методий се появил в Панония с „новооткрити славянски букви“.

Това название подхожда само за наистина новите глаголически букви. Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти.

Следователно езикът на солунските братя по етническа принадлежност е старобългарски. За него са характерни съчетанията шт, жд (в думи като нощь, гражданинъ, межда), широкият гласеж на э (в думи като лэто, бэлъ, млэко), употребата на дателен притежателен падеж вместо родителен притежателен (отьць ем? вместо отьць его).

Всички тези черти безспорно доказват, че създаденият през девети век на основа на глаголицата книжовен език се разпространява първоначално в Моравия и Панония. След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България.

А през 868 г. Константин защитава пред Римската църква правото на славяните да преведат Светото писание на своя език, използвайки създадената от него азбука. Така е нарушена „триезичната догма“, която повелява, че Писанието може да се чете само на староеврейски, латински език или гръцки език.

Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид. Открити са глаголически надписи в Преслав и глаголически ръкописи в Охрид. Не е вярно твърдението, че глаголицата се утвърждава само в Охридския книжовен център.

Старобългарски е най-големият средновековен акростих (440 стиха), открит от българския учен Георги Попов в състава на триода, този акростих е дело на Константин Преславски и първоначално е създаден на глаголица. Глаголически ръкописи се пренасят и в Киевска Рус през Х в. при покръстването.

Най-интересна е съдбата на глаголицата в Далмация и Хърватска. Тя е свързана с част от прогонените от Моравия ученици на Методий и с Климентовата школа в Охрид. Съществува десет века, през ХIХ в. папа Лъв ХIII е принуден да разреши книгопечатането на глаголически произведения под натиска на духовенството, което пази и уважава глаголическата традиция.

В края на ІХ век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове: б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, i, ѣ, ю, ѧ, ѫ, ы . Кирилицата няма установено авторство. Повечето учени отхвърлят тезата, че Климент Охридски е неин автор.

По-вероятно е той да е усъвършенствал глаголицата, азбуката на почитаните от него свети братя. Кирилицата се свързва с книжовниците от Преслав, понеже е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но „без устроение“, както казва Черноризец Храбър.

„Устроението“, тоест приспособяването към българската реч, става възможно едва след появата на глаголическата писменост в България. Именно от нея са взети буквите за специфичните български звукове, като са опростени в духа на графиката на цялата азбука.

Дълго време двете азбуки се употребяват успоредно, но към края на Х и началото н а Х І в ек по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата. За нас, българите, е важно да знаем, че кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е възникнала в България.

Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква. Този принцип е застъпен последователно в глаголицата, а след това и в кирилицата, благодарение на което днес ние четем и пишем, без да се колебаем както други европейци пред думите от родния си език.

От 2007 г. кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука. Кирилицата носи името на един от покровителите на Европа и създател на първата българска азбука глаголицата – свети Кирил.

Кирилицата се ползва днес от над 350 милиона души по света, в това число и в Монголия.

Справката е изготвена за агенция БГНЕС от Института за български език при БАН.