Иде бъдещето на... градовете-гори

Иде бъдещето на… градовете-гори

Снимка: OZY

Сами по себе си, технологиите не могат да разрешат нито един от световните проблеми, особено когато става дума за управлението на градовете, където до 2050 г. ще живее 2/3 от населението на планетата, пише Зак Мортис за OZY.

Още по темата:

Всички искаме да спасим планетата, но не мислете, че тънките като лист хартия фотоволтаици върху всеки покрив ще ни спасят от зависимостта от изкопаемите горива. По същия начин потребителското микрокредитиране няма как да ни избави от световните неравенства.

Някои учени твърдят, че природата крие отговори на въпросите за планиране на устойчиви градски зони и приобщаването на вече съществуващите такива към изискванията на 21 век.

Биомимикрията е наука за изследване на това как природата решава проблеми и прилагането на тези уроци в човешкия свят. С опит от 3.8 милиарда години (откакто има живот на Земята), природата вече се е доказала като най-добрия дизайнер.

Нека само помислим за това. Природата не позволява нищо да отиде на вятъра. Тя рециклира вода, почва, въглерод и въздух, за да поддържа всички хабитати. Технологията може и да е нужна за пренасянето на тези решения в човешки инструменти, но шаблоните за разработването им вече съществуват.

Опрашителните насекоми например помагат на растенията да се размножават, като в същото време получават храна. Симбиози като тази карат новите урбанисти да прилагат системния подход за разрешаването на сложни проблеми.

Градските транспортни мрежи имат особена нужда от свежи идеи, вдъхновени от природата. Причина за това е тяхната сложност и огромни мащаби.

Разработеният от германския архитект Макс Швитала безпилотен автомобил Flywheel (Зъбно колело – б.р.) например използва идеи, взаимствани от най-малкия елемент на живота – клетката. Според Швитала тя е модел за цялата транзитна система в градовете.

В рамките на клетката двигателни протеини доставят вещества като използват пипала, за да се покатерят по микротубулите, които функционират като малки релси. Тази система вдъхновява Швитала и екипа му, в който влизат биохимик и транспортен експерт. Те създават превозно средство, което комбинира кабина, мотор и колело в един единствен модул.

Дизайнът заема много по-малко място и е по-прост от стандартните автомобили с четири колела, които имат директен контакт с пътя. Вместо пипала или зъбци, Flywheel използва колело, което се движи по релси.

Едната възможност, която Швитала и компанията му обмислят, е да прикрепят устройството към релсите пневматично, така че да се движат самите те, а не модулът. Това ще позволи на Flywheel да се плъзга хоризонтално или вертикално, тъй като релсата може да го обикаля от всички страни.

„Това позволява на кабината да се носи свободно. Тя може да се движи нагоре или надолу и представлява пространствено, вместо линейно решение, за разлика от автомобилите“, обяснява архитектът.

Водните системи също са подходящи за вдъхновение от природата. Това се случва в планинското индийско градче Лаваса. По време на сезона на мусоните там се изливат тонове вода, а почвата ерозира. Но как се справят близките гори с този проблем? На практика те изграждат многопластови бариери от клони на дървета, храсти и шума.

Когато тръгнат дъждовете, водата започва да подскача от една повърхност на друга, след което бавно попива в почвата. Когато управата на града се свързва с компанията HOK за планирането на нов квартал с 30 000 жители, архитектите прилагат наблюденията си от близката гориста местност.

Те използват правилото, че дъждът трябва да удари поне три повърхности преди да стигне до земята. Изискването води до големи дървесни и храстови насаждения и терасовидни навеси. Друга препоръка на фирмата за справяне с ерозията на почвата е използването на естествени добавки. Това е взаимствано от термитите, които смесват малки парчета почва със слюнка, за да създадат устойчива на климата повърхност.

„Вместо да градим защитни стени навсякъде, ние потърсихме добавка към почвата, която да стабилизира умерените наклони“, казва главният урбанист на HOK Крис Фанин.

В Сиатъл неправителствената организация Urban Greenprint използва принципите на „града като гора“ дори повече. Тя създава екип от инженери, биолози и архитекти, за да предотврати изливането на замърсени води в течения в Тихия океан. В този район на планетата само половината от дъждовните води остават в горската почва. Изпаряването отнема голяма част от водата, а дърветата и други видове растителност абсорбират останалата и я връщат в атмосферата.

За да се справят с проблема Urban Greenprint използват дървесни навеси, за да забавят водния поток, както и растителност като мъх и дървесни кори, за да задържат водата като гъба.

Науката, която ще оформи екологичните градове на бъдещето все още е оскъдна. Малцина са изследвали точно как да раздробим капките дъждовна вода, за да се справим с проблеми като свлачища, но съвсем скоро вероятно и за това ще се появят дебели томове.

Сградите с повърхности, които задържат вода, може и да не звучат като радикална промяна на градската среда, но логическото продължение на този процес ще доведе до изцяло различен начин на живот в градовете.

Технологията винаги се движи към по-голяма ефективност и разумно използване на ресурсите. Докато наваксаме дългогодишния опит на природата в планирането и управлението на ресурси, най-добре да почерпим от него.