1000 лв. заплати и край на теча на мозъци и ръце, изчисли КНСБ

Пламен Димитров от КНСБ. Снимка: БГНЕС

Над 1000 лева доход на всеки работещ член от домакинство би имал задържащ ефект върху хората, решили да търсят по-висок стандарт в чужбина, изчислиха експерти на КНСБ.

Array

Това заяви пред БНР президентът на синдиката Пламен Димитров.

Според синдикалната организация над 100 хиляди души да усетят догодина ефекта от увеличението на заплатите в образованието. Определените 223 млн. лв. допълнително за образованието в проектобюджета за 2017 г. са за цялата система, посочи Пламен Димитров.

200 млн. лв. са за средното образование, а за заплати от тези средства ще отидат 126 млн. лв.

„Не е малко на фона на 140 млн. лв., които успяхме да издействаме повече за тазгодишния бюджет – единният стандарт се увеличи с около 5,7% и това донесе допълнително увеличение пак на заплатите, но не беше толкова високо“, каза той.

Според него заплатите на младите учители, които са около 600 лева, трябва да нараснат с повече от 10% – „поне двайсетина процента да бъдат, за да могат допълнително да усетят някакъв стимул, макар че върху 600 лева, каквато е заплатата на младия учител, като сложим дори 20 процента, няма да стигнат дори 700“.

„Хубави стъпки правим, но си си давам сметка, че това е максималното, което можем да постигнем в рамките на една бюджетна процедура, но трябва още, трябва доста повече, за да можем наистина да задържим младите в България с мотивация, а не със заклинания“, посочи той. Поводът за коментара му е идеята на работодателите да задължат завършилите в България младежи да останат да работят в страната определен брой години.

Запитан дали увеличението на заплатите не е предизборно обръщение на управляващите, Димитров изтъкна, че в страната всяка година се провеждат избори и синдикатите не могат да чакат всички те да отминат, за да искат нещо полезно за хората.

Димитров посочи, че още през юли месец синдикатите са заложили пред финансовия министър голям списък с искания за увеличение на доходи, заплати, издръжка в почти всички системи, които са нужни, да бъдат дофинансирани.

„Навсякъде има крещящи нужди и общата сметка, която излиза от нашите искания, е 1,2 млрд. лв. Сега сме постигнали една пета от това, всъщност. Аз не съм чак такъв наивник да мисля, че това може да се случи като число, но съм умерен оптимист, че половината, може би, от това, което сме заложили, сигурно ще получим“, заяви синдикалистът.

По думите му в системата на здравеопазването също има „крещяща нужда“ от поне 250 – 300 млн. лв. допълнително както към НЗОК, така и към Министерството на здравеопазването, включително и 20% ръст на заплатите в Спешната помощ.

През настоящата година е постигнато средно 7% увеличение на заплатите в приходните администрации. Сега е заложено искане за нови 10%, но то все още не среща съгласието на финансовия министър, който е изразил готовност за около 5%. Искат се десетпроцентни увеличения и за агенциите, които работят с хората „на терен“ като Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане, каза още Пламен Димитров.

„Тази година обаче пред скоба ще извадим социалните заведения. За тях… мизерията там е най-голяма. В момента в домовете за стари хора, за хората с увреждания, домовете за деца, работят около 15 500 души със заплати от 460 до 550 лева, като горните са за висшистите. Тук нашето искане е 25% увеличение и преди отпуските направихме така, че финансовият министър да види и да чуе тези хора“, заяви Димитров.

Другата седмица двете синдикални конфедерации и работодателите ще седнат на масата за преговори относно минималните заплати.