10% от македонците са били с досиета в югославската ДС

Над 136 000 души или 10% от населението на Република Македония са имали досиета в зловещата Държавна сигурност на югославския диктатор Тито УДБА, предаде БГНЕС.

Още по темата:

„Малко са дните, които са с такова житейско значение за един човек, като днешния. Обхваща ме чувството за среща с македонската история, с вечността, с нейния стремеж за свобода и държава. Стремеж, който е скъпо платен. Стремеж, който и до днес се укрива“.

С тези думи се обърна Филип Петровски, директор на Държавния архив на Република Македония, при представянето на документите за терора, който тайната полиция на Тито е извършвала над гражданите на Република Македония в периода от създаването на Югославия до нейното кърваво разпадане през 90-те години на миналия век.

В Музея на Македония бяха представени данните за македонските граждани, които са били обект на преследване, независимо от техните убеждения. От изнесените документи става ясно, че през 1966 г. Държавна сигурност е следяла 96 351 души, които са имали лични досиета. Година по-рано техният брой е достигнал ужасяващите 136 682 души. Това представлява 10% от общото население на Република Македония.

Титовата полиция е създавала досиета на публични, обществени и културни дейци, както и на университетски преподаватели. Част от тях са били следени непрекъснато в продължение на над 20 години. Държавна сигурност е събирала най-редовно материали, свързани с убежденията на интелигенцията.

Най-много нарушения на гражданските права са регистрирани с подслушването на техните телефони и лична кореспонденция. Филип Петровски подчерта, че в тези документи се съдържа историята на нечувани зверства, които са извършени в името на една чужда пропаганда.

„Всички тези жестокости са извършени с цел да забравим и да се срамуваме от себе си. Да смятаме, че не сме достойни, че сме малки, че сме несъществени. Но това не е така. Нашата история е запомнила големи македонци. Мъже, които не са се страхували да им бъде отрязана главата за Македония… Всички те са били мишена. Почти всички са имали досиета в тайната югославска полиция. От тях по-късно се изкарват материали за преследване, които много често стигат и физическото елиминиране. Никак не е било лесно да бъдеш инакомислещ“,

заяви директорът на македонския архив.

Филип Петровски отбеляза, че в процеса на демократизацията на Македония и на югоразпада започна по-силно да се говори за престъпленията на УДБА (Управа државне безбедности), но въпреки това не са последвали конкретни действия. Все още е съществувала тази желязна хватка, създавана в продължение на 4 десетилетия (1945-1990), която е пречела да се разкрие истината на престъпленията на сърбокомунистическия режим.

Чак след победата на ВМРО-ДПМНЕ на парламентарните избори през 1998 г. нещата се променят. Тогава се приема за пръв път от 1945 г. Закон за досиетата, който трябва да доведе до процеса на лустрация и премахване на всички онези, които в продължение на десетилетия са преследвали всяка свободна мисъл. С този закон се даде възможност на всеки, който има досие в МВР, да го прочете или копира.

Самият Петровски също научава, че е имал досие, което е било създадено заради неговото участие в студентските протести. Изнесените документи са събрани в 9 тома или 13 500 страници, съдържащи 202 досиета. Под номер 45009946 е регистрирано досието на първия ръководител на Македония Методи Андонов-Ченто. В него той е със затворнически дрехи. Самото прелистване на досието разкрива бруталността, нечовечността и злите намерения да се открадне и пренасочи историческия процес на Македония. Предшественикът на УДБА – ОЗНА (Одсек за заштиту народа) е записала, че той се опитва да избяга през границата и е разпространявал антинародна пропаганда.

Друг важен момент е докладът на Комисията на изпълнителния съвет на парламента на Социалистическа Република Македония от 1966 г. за състоянието в органите на Държавна сигурност. От него може да се разбере мащабът на проблема.

„Този важен документ е свидетелство за мащаба на престъпленията срещу собствения народ, разказва Филип Петровски. За нас е от особено значение констатацията, че ДС е представена като орган, който е работил като държава в държавата. Комисията описва ДС като централизирана структура, която се е самоизолирала и е застанала срещу обществото. Нещо повече през годините ДС си присвоява ролята на единствен защитник на системата и е започнала да действа извън правомощията си с неразрешени методи за саморазправа с инакомислещите“,

добави той.

Петровски отбеляза, че в публикуваните документи са отстранени всички лични моменти.

„Ние не твърдим, че някои от досиетата са на жертви или на сътрудници. Нашата работа не е да оценяваме кой кой е“,

каза той.

И добави, че в една система, която е използвала нечовешки методи е много вероятно човек да бъде пречупен, да се поддаде на натиск, за да се спаси от преследване и мъчения.

„Нашата задача не е да правим коментари. Това е работа на обществото и историците. Ние не заемаме страна. Подчертаваме, че в определени досиета липсват страници. Бъдещите изследователи ще трябва да разкрият какво се е случило. Ние изпълнихме нашата задача. Направихме достъпни тези черни страници за обществото. Защитихме ги от изчезване. Те ще бъдат винаги достъпни и ще свидетелстват за големия несъкрушим македонски дух, който преодоля всички препятствия и издигна Македония на място, което никой повече не може да оспори“,

заяви в заключение Филип Петровски.