Химици взеха "Нобел" за най-малките машини на света

Химици взеха „Нобел“ за най-малките машини на света

Снимка: Wikimedia

Французинът Жан-Пиер Соваж, шотландецът Фрейзър Стодарт и холандецът Бернар Феринха спечелиха Нобелова награда за химия за разработването и синтеза на молекулярни машини, съобщи сайтът Nobelprize.org. Array

Те разработват молекули с контролируеми движения, които могат да изпълняват задача, когато им бъде подадена енергия.

Нобеловите лауреати за химия за 2016 г. миниатюризират машините и отвеждат химията в ново измерение. Молекулярните машини могат да бъдат използвани за разработването на нови материали, сензори и системи за складиране на енергия.

Те могат да влязат в човешкото тяло и да инжектират медикаменти директно в болни клетки, като например в случаите на ракови заболявания. Напредъка в нанотехнологиите може да се използва и при разработването на умни материали.

Знаменитият физик Ричард Файнман често е псоочван като създател на концепцията за молекулярните машини.

В лекция пред студенти на Калифорнийския технологичен институт (Калтек) през 1959 г., озаглавена „Има много място на дъното“, той описва възможностите за директна манипулация на материята на атомно равнище. По време на лекцията той представя идеята за „поглъщане на хирург“.

"I feel like the Wright-brothers who are flying for the first time and people asked why do we need a flying machine" https://t.co/tsvIMs8Iby
— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 5, 2016

Жан-Пиер Соваж е роден през 1944 г. в Париж. Той е почетен професор в университета в Страсбург и директор на Френския център за научни изследвания.

Работата му дава началото на откритията в сферата на молекулярните машини. Той изследва възможностите за използване на слънчева светлина за предизвикване на химични реакции. Проучванията му помагат за откриването на начини за свързване на различни молекули във верига.

Това е пръвата стъпка към изграждането на молекулярни машини. През 1994 г. проф. Соваж и екипа му успяват да накара една молекула да се завърти около друга по контролиран начин с подаване на енергия.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Най-известните носители на отличеито са Сванте Арениус (1903), Ърнест Ръдърфорд (1908), Мария Кюри (1911), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (1935).

Паричната равностойност на Нобеловата награда е осем милиона шведски крони (€830 000 или $930 000).

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха Томас Линдал, Пол Модрич и Азиз Санджар за изследване на механизмите за „ремонт“ на ДНК.