5-те най-мистериозни творения от камък

Огромни каменни глави, които тежат тонове, статуи, пръснати тук и там по земята. Те винаги са подхранвали въображението на историци, археолози, изследователи – кой ги е създал, защо.

И най-важният въпрос: как са поставени на това място, след като цивилизациите, които са ги създали, не са били от най-развитите? Извънземни или раса от свръхчовеци, изтрита от лицето на Земята?

Тези легендарни забележителности крият непреодолимата съблазън на мистерията и приказното, поради което привличат милиони туристи.

Експерти и ентусиасти са предоставили теории за произхода им, но няма нищо конкретно, което да задоволи вроденото човешко желание да знаем отговора на въпроса: „Защо е това тук“.

Ето пет мистериозни каменни творения, чийто създатели остават забулени в мистерия:

Нан Мадол

Намира се в земите на южната тихоокеанска държава Микронезия. Внушителните каменни на Нан Мадол седят на върха на коралов риф в лагуна в непосредствена близост до остров Понпей. (Вече ви се иска да стегнете куфарите, нали?).

Мрежа от естествени „канали“ свързва различните островчета на този древен комплекс (едно от най-старите места, които все още не са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство).

Според въглеродното датиране на тези структури това са най-ранните селища в района, изградени около 1200 години сл. Хр., въпреки че някои археологически находки сочат, че хора са живели на Понпей преди повече от 2000 години.

Малко се знае за любопитните монолитни структури на островчетата на Нан Мадол. Големите каменни блокове, от които са изградени, са твърде тежки, за да са били издигнати на мястото им без каквато и да е механична помощ.

Много теории и митове циркулират за произхода на тези сгради – от местните легенди, свързани с магьосници и черна магия, до фентъзи истории, представящи хипотезата за „изгубена раса“, която е дошла от изчезнал континент. Има и по-правдоподобни (но недоказани) теории, които предполагат, че Нан Мадол е бил царски комплекс, чиято цел е да отделя управляващия елит на острова от обикновените хора.

Пумапунку или Пума Пунку (в превод Вратата на пумата)

Част от по-големите археологически обекти в Тиуанаку в Андите в Боливия. Намиращи се в близост до известното езеро Титикака, камъните на Пума Пунку са в центъра на една от най-интригуващите исторически мистерии на Южна Америка.

Каменните блокове, разпръснати на това място, тежат средно между 100 и 150 тона. Дължината на повечето е еднаква, а каменоломната е на 15 км от мястото, където са храмовете. Може само да гадаем каква техника е използвана за пренасянето на каменните блокове.

Друга тяхна характеристика е, че са изключително гладки и отрязани съвсем точно, все едно със специални съвременни машини и инструменти. Блоковете са нарязани така, че влизат един в друг перфектно и се нареждат като мозайка.

Според различните теории каменните късове са дело на извънземни или на някое изключително напреднало общество, изчезнало от лицето на земята след катастрофално събитие.

Сред разумните теории за Пума Пунку е, че древните майстори са били изключително прецизни в изработването им и са използвали методи, които историците и археолозите все още не са разгадали.

Моаите на Великденските острови

Най-известните сред загадъчните статуи в света се намират на Великденския остров (често наричан с местното си наименование Рапа Нуи). Огромните статуи-глави, известни като моаи, са били издълбани и издигнати от жители на острова между 13-и и 16-и век.

Малко се знае за това как са били направени тези тежки статуи и как са преместени след това на различни места по целия остров без помощта на модерна техника. Най-тежката от моаите тежи около 82 тона.

Тъй като статуите приличат на тези в други части на Полинезия, се смята, че те представляват лицата на предците на клана на островитяните. Самата история на Рапа Нуи допълва усещането за мистерия, обграждаща масивните глави.

Островът е напълно обезлесен и първите европейци, акостирали там, попаднали на цивилизация на ръба на изчезването – малкото останали туземци били гладни или болни на прага на смъртта. Тези ранни срещи не предоставят кой знае какво доказателство за напреднало общество, което да е създало моаите.

Олмеките и техните глави

Издълбани от базалтови камъни, тези големи статуи във формата на глави са много по-стари от по-известните на Рапа Нуи. Те се намират в родината на олмеките – по протежение на бреговата ивица в Карибите (в Мексико и Гватемала).

Много от главите са добре запазени и доста реалистични. Някои от чертите на лицата все още могат да се открият в народите от Централна Америка, произлезли от олмеките.

Всяка глава е издълбана от един-единствен камък, като най-малката е с тегло 6 тона, а най-голямата (която е и недовършена) тежи 50 тона. Най-добре запазените глави са открити в мексиканския щат Веракрус. Как са пренасяни, отново не е ясно.

Чертите ва лицата са различни, така че мнозина смятат, че са изработвани по модел на действителни хора. Олмеките са били много опитни художници, те изчезват преди повече от 2000 години, а статуите са едно от малкото доказателства за историята на някога развитата цивилизация.

Кулата в Нюпорт

Една от най-загадъчните от всички изброени дотук е тази кръгла каменна сграда в Нюпорт, Роуд Айлънд. Най-достоверната (но не особено интересна) теория е, че кулата е била първоначално основата на вятърна мелница, построена през 1600 или 1700 г. от някои от първите европейски заселници в Америка.

Въпреки това, някои хора вярват, че кулата е неколкостотин години по-стара, отколкото се смята, което е доказателство, че не Колумб, а някой е друг пръв е открил Новия свят.

Въглеродното датиране на сградата и разкопките в околните райони изглежда подкрепят теорията за вятърната мелница. Една от теорииите е, че кулата е била обсерватория, тъй като някои от прозорците й съвпадат с някои позиции на звездите и Луната.

Има и прозорци, които съвпадат с позицията на Слънцето по време на лятното слънцестоене. Тези странни характеристики са довели до теории за викинги, китайски моряци и дори за рицари тамплиери, като създатели на кулата.