Накъде за България? Към еврозоната и членство в банковия надзор на ЕС

Отляво надясно: Димитър Бечев, Трайчо Трайков, Гроздан Караджов. Снимка БГНЕС

България трябва да встъпи възможно най-бързо в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) към Европейския банков съюз (ЕБС) и да ускори задействането на механизмите за членство в еврозоната. Около тези препоръки се обединиха участниците в конференцията „След Брекзит: България в Европа на няколко скорости“. За България в ситуацията, в която изпада ЕС след Brexit, мигрантския натиск и неизлекуваната финансова криза в еврозоната, най-доброто и полезно решение е да се придържа към задълбочаване на интеграцията, да заложи на принципите на гъвкавост и диференциация, вместо на задълбочаване на фрагментацията.

Още по темата:

На форума, модериран от депутата от Реформаторския блок Гроздан Караджов, свои доклади представиха доктор Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики и гост-изследовател в Харвардския университет, и Ивайло Яйджиев, докторант към Училището за държавно управление „Блаватник“ на Оксфордския университет.

15 месеца преди да поеме председателството на ЕС, България не се е фокусирала върху своите основни приоритети предвид промената ситуация в Общността. Според Караджов, повечето от рисковете, които тези нови кризи поставят пред България, в контекста на еврочленството й, „не се адресират адекватно от правителството“.

Установяването на „тясно сътрудничество“ с ЕНМ ще има преки последствия за България, пише в доклада на Бечев и Яйджиев, озаглавен: „Защо България трябва да влезе в Европейския банков съюз?“. Българският надзорен орган ще бъде задължен да изпълнява общите указания на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Яйджиев припомни, че надзорът е институция от отворен тип, към която могат да се присъединят и страни извън еврозоната – за разлика от Европейския спасителен механизъм, в който са набрани над €500 милиарда и е предназначен само за държавите, приели еврото. Членството в този механизъм само би укрепило подготовката на страната ни за еврозоната.

„ЕЦБ ще поеме надзора над трите най-големи банки в страната – Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка. Останалите банки ще останат под оперативното наблюдение на БНБ, но ЕЦБ може да поеме директен надзорен контрол над всяка банка у нас в случай на нужда“, отбелязва докладът.

А с присъединяването си към надзора, България автоматично става част и от Единния механизъм за преструктуриране. Докладът припомня, че преди аферата „КТБ“ дебатът по темата за присъединяването към европейския банков надзор е бил ограничен до спорадичния изказвания на министъра на финансите и управителя на БНБ. Споменава се, че тогавашният министър на финансите Симеон Дянков се е обявил за присъединяване в контролния орган, а премиерът Бойко Борисов е декларирал, че ще се включи, тогавашният гуверньор на централната банка Иван Искров е бил категорично против – с аргумента, че „това би означавало прехвърляне на национални правомощия“.

По-късно политическите сили, на среща при президента Росен Плевнелиев, постигнаха съгласие за присъединяване към ЕНМ – по време на консултациите след затварянето на КТБ, през лятото на 2014 г. Тази цел беше и сред основните приоритети на служебния кабинет от август-октомври 2014 г., като беше препотвърдена и в управленската програма на настоящето правителство, отбелязва докладът, където се казва още:

Въпреки някои неформални контакти обаче, към средата на юни 2015 г. от ЕК потвърждават, че „към момента не са предприети формалните стъпки към тази цел“.

Министърът на финансите Владислав Горанов първоначално даде половинчато обещание, че това ще стане – през есента на 2014 г., след това отклони за след тестовете на банките, но дори и след тях – резултатите бяха обявени през август т.г., механизмът така и не е задействан.

Топлите връзки с Москва – или ЕС, са ни приоритет

Владимир Кисьов, който е бил част от екипа, водил преговорите за членство на България в ЕС, смята, че България трябва едновременно да действа за членство и в банковия надзор, и в еврозоната. „Откъде накъде премиерът ни казва, че се отказваме от Шенген, ами как тогава настояваме за безвизови пътувания в САЩ и Канада?! Нали трябва да е гарантирана сигурността… Не знам стоплянето на отношенията с Путин и Медведев ли ни е по-важно“.

Кисьов напомни, че наближава времето, когато България ще поеме председателството на ЕС (от 1 януари 2018 г.) и е редно да се помисли за приоритетите ни. Политологът Огнян Минчев смята, че страната ни трябва да остане здраво свързана с интеграцията в ЕС.

Предвид прогнозите, че процедурата по излизане на Великобритания от ЕС едва ли ще приключи в следващите 2-3 години, е важно бъдещето на единния пазар в ЕС – капиталов, дигитален, енергиен. И дали България иска да остане част от една хлабава периферия.

Над 75% от банковите активи в България са собственост на европейски банки, а 64% от износа е със страни от ЕС. През 2014 г. България е получила повече от €2 милиарда от кохезионните фондове на ЕС, а е внесла малко над 400 милиона евро, така че какво ще стане с тези фондове след излизането на Великобритания, която е един от най-големите донори, е съществен въпрос за България, коментира Юлиана Николова, бивш директор на Европейския институт.

Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии, участвала като зам.-министър на външните работи в активната подготовка на еврочленството на България, посочи, че проблемите на България са в области, където няма обща европейска политика. Според Приматарова тази изчаквателна роля, възприета от политиците – Брюксел да ни решава проблемите, не е от полза.

Димитър Бечев отбеляза, че прекалено много гъвкавост води до разслояване и фрагментация за ЕС, а българският интерес е един по-силен Съюз и по-укрепени централизирани институции. Изследователят заяви, че външна политика, която не минава през брюкселските институции, а до преговори на двустранна основа както България преговаря с Русия или Анкара, води до негативни резултати и отслабва външната политика на ЕС като цяло.

Д-р Бечев посочи, че макар при управлението на Дейвид Камерън Великобритания да се е маргинализирала във външната политика, нейното напускане ще окаже влияние върху отбранителния капацитет на ЕС, тъй като осигурява 17% от парите за отбрана, а останалите 27 членки – останалите 83 на сто.

Освен това, по думите му, в бъдещия формат на ЕС, мислен за след излизането на Великобритания, по-голям превес ще имат страните от еврозоната.

Според представени от него данни, БВП на ЕС преди Brexit e в съотношение 40% страни извън еврозоната срещу 60% на еврозоната. След Brexit разпределението ще е 16% на страните извън еврозоната срещу 84% в полза на 19-те членки на европейския валутен съюз.

С Великобритания страните извън еврозоната имат общо население от 170 милиона – половината от тази на еврозоната. Без Великобритания тази цифра пада до 105 милиона, или малко над 30% от гражданите на страните в еврозоната.

Заместник-министърът на външните работи Румен Александров заяви, че моментът на несигурност, който Brexit внася в ЕС, няма да е кратък – и ще продължи и по време на българското председателство на ЕС. България ще трябва да домакинства една такава среща, посветена на бъдещето на отношенията ЕС-Великобритания, което е неизбежно, отбеляза той.

Според Александров едно от предизвикателствата е балансът между държавите в еврозоната и тези извън нея, които се разделят на три групи: Дания и Швеция, които са извън еврото по свое желание; държавите от Източна Европа, които се стремят към еврозоната (Унгария, Румъния, България, Хърватия и Чехия – б.р.); от Южна Европа. Чисто институционално имаме интерес да си сътрудничим, каза той, добавяйки, че най-вероятно членството в Шенген ще е поетапно, като най-напред ще се отворят първо въздушните граници (теза, лансирана от средата на м.г. при поредното отлагане на българското членство – б.р.).

Важен за България е въпросът, с който предстои да се сблъскаме, за отделен бюджет за еврозоната – и дали бихме искали ресурсът, за който допринасяме, да бъде отделен само за определени държави-членки.

Засега повечето от обсъдените въпроси не намират своя институционален отговор. Препоръката на Йордан Яйджиев е България да формулира силно и ясно желанието си за изграждане на отворени механизми в ЕС от типа на европейския банков надзор. Имитацията на реформи и мързелът няма да ни изведат на добре, допълни и депутатът Гроздан Караджов. Според него големият въпрос е дали катализацията, която тече в ЕС след Brexit, ще го направи по-силен или единен или обратно, ще доведе до разпад – и България би могла да допринесе за първото.