Накъде след Brexit

На кръгла маса на 4 октомври анализатори, политици и посланици ще обсъдят бъдещето на България в Европейския съюз и опасностите от разделение в Общността след Brexit. Array

Резултати от изследване по темата ще представят доктор Димитър Бечев, гост-изследовател в университета „Харвард“ и старши сътрудник Ивайло Яйджиев, докторант в „Оксфорд“.

Събитието „След Брекзит: България в Европа на няколко скорости“ ще се проведе от 10 ч в зала „Сердика“ на хотел „София Балкан“ (бившият „Шератон“) и е организирано от Гражданския съвет на Реформаторския блок Института за европейски политики (ИЕП).

Модератор на дискусията ще бъде депутатът от гражданската квота на Реформаторите Гроздан Караджов.

Зам.-министърът на външните работи Румен Александров ще говори за българските приоритети в контекта на промените в ЕС.

Участие в дискусията са потвърдили Огнян Златев, ръководител на представителството на ЕК в България, Антоанета Праматарова от Център за либерални стратегии, Кристиан Вигенин, народен представител в 43-то НС, Огнян Минчев от Институт за Регионални и Международни изследвания, Юлиaна Николова, директор на Център за модернизиране на политики.

Във форума участие ще вземат и посланиците на Чехия, Кипър, Швеция, Австрия и Словакия.

„ЕС e в режим на оцеляване. Британският референдум юни т.г. е свидетелство, че сме изправени пред процес на постепена фрагментация. Брекзит създава опасен прецедент, който може да отприщи центробежни сили“, гласи докладът на анализаторите 10 години след членството на България в Съюза.

Адекватна реакция на кризата от страна на Брюксел би било да се заложи на „гъвкавост и диференциация“. Според авторите на доклада обаче вариантът “Европа по избор” стимулира държавите-членки да търсят само ползи, без да допринасят за общия напредък.

„България e изправена пред изпитание. Нейното благосъстояние и политическа тежест е в пряка зависимост от капацитета на брюкселските институции да прокарват съвместни политики и да изравняват, доколкото могат, дисбаланса между малки и големи и бедни и богати в ЕС“, отчитат още Бечев и Яйджиев.

В новия доклад на ИЕП са залегнали 3 основни подтеми: преките последици от Brexit; връзката с процеса на задълбочена интеграция в еврозоната; отражението върху външната политика на ЕС.

В този контекст вaжно за България според авторите е преговорите да протичат в рамките на европейските институции, а не извън или паралелно на тях. Тък като с правилата си Брюксел засилва ролята на малките и уязвими държави-членки за сметка на по-големите и силните.

Като мерки, които София трябва да предприеме, за да не се стигне до разделение на “две или повече скорости” в ЕС, се посочват: присъединяване към Европейския банков съюз за по-добър банков надзор, без влизане в еврозоната; настояване централата на ЕБС да се измести от Лондон и поставяне на акцент върху темата за връзките между страните, въвели еврото и тези извън единната валута по време на българското председателство на ЕС през 2018 г.

Сред другите мерки набелязани от Бечев и Яйджиев са изработването на форми за сътрудничество с Великобритания извън ЕС в области като отбрана, сигурност и енергетика. И развитието на отношенията на България с Русия и Турция чрез институциите на ЕС или общоевропейски такива, а не на двустранна основа.