Учени винят враговете на ГМО в престъпление срещу човечеството

Биохимикът сър Ричард Робъртс. Снимка: Wikimedia

Европейските политици финансират множество научни изследвания, но често не обръщат внимание на резултатите, ако са непопулярни от политическа гледна точка. Това заяви английският биохимик, молекулярен биолог и носител на „Нобел“ сър Ричард Робъртс в интервю за EurActiv.

Още по темата:

Ученият е един от над стотима нобелови лауреати, които изпратиха писмо до лидерите на Greenpeace, ООН и правителствата по света в подкрепа на прецизното земеделие и генeтично модифицираните организми (ГМО).

Въпреки че е изпратил писмото през юни, той казва, че не е получил отговор от нито една от зелените партии в Европа и от повечето екологични организации. И обещава, че ще продължи кампанията си, докато хората не осъзнаят, че са целенасочено подвеждани от „зеленото лоби“.

Писмото задава въпроса колко хора в бедните държави трябва да умрат от глад, преди светът да осъзнае, че догматичното отричане не ГМО, в частност на т.нар. „златен ориз“, е престъпление срещу човечеството.

И макар това твърдение да звучи крайно, Робъртс казва, че много хора в развиващите се икономики нямат достъп до модерни техники за земеделие, които значително могат да подобрят качеството им на живот.

„Ако развитието на златния ориз не беше възпрепятствано, той можеше да спаси много деца от слепота и дефекти в развитието. В момента най-малко 2 милиона деца умират всяка година заради недостиг на витамин А“, казва експертът.

Той дава пример с Уганда, където огромна част от насажденията на банани са изсъхнали заради жегата и липсата на естествена резистентност на растението. 30% от калориите, които населението на страната приема, идват от банани. Ако местните загубят тази важна култура, милиони могат да загинат. Но генното инженерство предлага решение на този проблем.

Според Робъртс вече има доказателства, че прилагането на тази технология в земеделието е безопасно. Биологът отбелязва, че в историята на иновациите винаги е имало известна степен на риск и казва, че със сигурност пътните инциденти щяха да са по-малко, ако още използвахме коне и каруци вместо автомобили.

„Основният въпрос не е в безопасността сама по себе си, а в това дали ползите надвишават рисковете. Попитайте средностатистическия африканец за риска от това да остане без достъп до храна“, казва той.

По думите му зелените партии в Европа са се популяризирали чрез кампании срещу големи ГМО производители като Monsanto и са обявили, че ще спасят континента, като изплашат всички с истории за катаклизми.

Това е проработило и е увеличило приходите на Greenpeace от дарения, както и политическото влияние на организацията.

„Политиците и екипите им трябва да внимават повече за това кого точно слушат. Не всички, които изразяват притеснения, са надеждни източници на информация. В по-голямата си част учените се придържат към фактите и не лъжат по начина, по който го правят много от зелените партии“, казва Робъртс.