Задача за $1 трилион за бъдещия президент на САЩ

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Следващият американски президент ще трябва да реши задача за 1 трилион долара. Дори не една, а две – за модернизацията на ядрения арсенал и за държавния дълг, който за финансовата 2016 г., която приключва на 30 септември, ще е $1.36 трилиона. Array

Американският ядрен арсенал е създаден през XX век, когато Щатите се вкопчиха в оръжейната надпревара със СССР. Но сега бъдещето му е основна част от кампанията за президентските избори в страната на 8 ноември, пише Reuters.

Само на няколко километра южно от границата с Канада, американски пилоти летят на същите бомбардировачи, които дядовците им са ползвали в средата на миналия век. Всяка пролет летците чистят снега от бетонните силози, които подслоняват 150 ядрени балистични ракети.

Кандидатът на Демократическата партия Хилари Клинтън казва, че едно от първите ѝ действия на поста ще бъде да поиска доклад за ядрените оръжия на страната. Конкурентът ѝ Доналд Тръмп твърди, че е отворен за преразглеждане на американската политика и е готов да позволи на съюзници като Япония и Южна Корея също да се сдобият с атомни бомби. По думите му това ще им помогне да се справят със заплахи като Северна Корея, която извърши петия си ядрен тест този месец.

В началото на седмицата американският министър на отбраната Аштън Картър заяви, че обновяването на ядрения арсенал е проблем за сигурността на САЩ и трябва да е приоритет номер едно за Пентагона.

„Ако не заменим тези системи, те ще станат твърде стари и ще бъдат опасни, ненадеждни и неефективни“, обясни той в реч пред бомбардировач B-52, въоръжен с крилати ракети. Според Картър фактът, че животът на повечето ядрени оръжия е удължаван десетилетия след първоначално предвидения период налага тяхната подмяна или изхвърляне.

По думите му Русия твърди, че е изградила нови ядрени системи, което повдига въпроси за това дали лидерите ѝ са били достатъчно предпазливи в производството им. В същото време КНДР представлява трайна заплаха за международната сигурност.

Речта на Картър показва цялостното мнение на експертите, че бюджетните ограничения ще принудят следващия американски президент да реши дали и колко бързо да пристъпи към плановете на Барак Обама за поддържане и модернизиране на ядрения арсенал.

През следващото десетилетие голяма част от американската триада от балистични ракети, подводници и бомбардировачи излизат от жизнения си цикъл.

Бюджетната комисия към Конгреса оценява, че общите разходи за ядрените сили до 2024 г. са около $348 милиарда. Но това не включва някои от най-скъпите обновявания, насрочени за втората част на следващото десетилетие. Независими оценки определят разходите за поддръжка и модернизиране на арсенала на около $1 трилион за 30 години.

Министерството на енергетиката споделя отговорността с Пентагона за ядрения арсенал, а част от съоръженията му за изследвания и производство са на цели 73 години.

Следващата администрация може да изостави или забави някои аспекти от модернизацията, за да намали разходите. Или може да увеличи данъците, да покачи бюджетния дефицит, или да отреже социални програми – все непопулярни стъпки за американските избиратели.

Клинтън или Тръмп могат да намалят броя на наземните балистични ракети под 400 или да забавят планираното обновяване на ракетите Minuteman III, които са с мощност от поне 300 килотона – 20 пъти повече от бомбата, ударила Хирошима и причинила смъртта на 140 000 души.

В речта си Картър подчерта, че много хора не осъзнават, че разходите за ядрената програма са само малка част от общия военен бюджет на САЩ. В пика си ядрената програма ще представлява едва 5% от бюджета на Пентагона, който в момента е около $600 милиарда на година. Това представлява около 3.3% от брутния вътрешен продукт на страната.

И все пак големите странични разходи на американската армия ще поставят следващия президент пред неизбежна дилема.

„За мен няма съмнение, че от осъществяването на глобалната ни стратегия ни делят десетки милиарди долари. Тук вече не става дума за суми в рамките на статистическата грешка“, казва бившият зам.-министър на отбраната Джеймс Милър.

Догодина се очаква държавният дълг на САЩ да достигне 20 трилиона долара, като половината от него е натрупана за последните 8 години, докато за първите 10 трилиона са били необходими близо 200 години. Това прави задачата за 1 трилион долара още по-трудна.