Интеграцията невъзможна

Снимка: БГНЕС

Премиерът Бойко Борисов призова Европа да се затвори като Ноев ковчег за пришълците, но явно, че тези, останали вътре, няма как да бъдат изхвърлени обратно в потопа.

Още по темата:

Националното сдружение на общините в България ще работи по европроект, благодарение на който останалите тук бежанци да помогнат за решаване на проблема с демографския срив. Нищо, че ще прелеят не-българска ДНК в националния генофонд, срещу което – естествено – скочиха от ВМРО.

Според едно от условияат интеграцията на бежанците ще се поема от общини с демографски проблеми. Прогнозите на националната статистика показват, че единствените две области, чието население ще се увеличава в следващите години, са София и Варна.

Това означава, че приобщаването на идващите от Близкия изток и Северна Африка мигранти може да се поеме от почти всяка община в България, освен морската и фактическата ни столици.

Отвъд поредното прехвърляне на финансов и административен ресурс в ръцете на общините, зад това решение се крият по-сериозни рискове, а още повече въпроси остават без отговор.

На първо място, поставя под въпрос намеренията на правителството за интеграция на бежанците като цяло. Всъщност намерението на властите да заселят чужденци в районите с демографска криза прилича повече на сегрегация, отколкото на приобщаване.

Добрите намерения са в рязко противоречие с цялостната реторика на Борисов и сие, които тръбят за затваряне, връщане и като цяло насаждат тезата, че „мигранти“ и „заплаха“ са синоними.

Причините са много. На първо време опитът с дългата и неуспешна интеграция на ромите трябва да покаже, че отделянето на неприобщени общности несъмнено води до тяхната капсулация.

Най-доброто решение за интеграция на външни субекти в обществото несъмнено е образованието. Трудно е да повярваме, че бежанците на средна и напреднала възраст ще могат лесно да се интегрират у нас. Но каузата за приобщаване на децата им далеч не е предадена.

Тук на преден план излиза езиковата бариера и въпросът дали малки общини ще могат да осигурят квалифициран персонал, който да помогне на децата бежанци да учат наравно с българчетата, при това в смесени класове.
В образователната ни система вече съществува проблемът с деца от ромски семейства, които имат затруднения с изучаването на български език, тъй като у дома им се говори на друг. Изначално те общуват трудно с учители и връстници, което спъва образователния процес още в зародиш.

Чрез заселване на бежанци в малките градове, България губи едно от големите си предимства като център на аутсорсинг индустрията в Европа. ИТ секторът и фирми за техническа поддръжка на продукти и услуги на световни корпорации несъмнено имат нужда от служители с перфектен арабски език, а предлагането на трудовия пазар е оскъдно.

Преди дни журналистката Мария Черешева разказа историята на сирийския бежанец Елиас Сюлейман, който за няколко години е развил успешна кариера в български кол центрове.

Уви, аутсорсингът в България е съсредоточен основно в София, Пловдив и Варна и е трудно да си представим, че компании като HP ще отворят офиси в Хасково, Ямбол и Харманли заради нечия прищявка да засели хората там.

Случаят на Елиас Сюлейман е единичен, а повечето от пристигащите у нас мигранти са неграмотни или с ниска степен на образование. Така че дори започването на работа в кол центрове, които търсят хора с арабски, би изисквало усилие от държавата за образоването на бежанците.

Проучвания на общественото мнение показват ясно, че недоверието към мигрантите се покачва право пропорционално с увеличаването на възрастта. Градовете с демографски проблеми по презумпция се обитават от хора над средна възраст, които много по-трудно ще приемат и ще комуникират с бежанците.

Опитът от Франция, а и много други европейски държави доказва, че това само може да доведе до обособяване на капсулирани и сегрегирани общности, които трудно ще се борят с местното население за и без това оскъдните работни места и ще трябва с години да разчитат на социални помощи.

В София или в Харманли, интеграцията на бежанците у нас е невъзможна без адекватна държавна политика, а такава отдавна липсва.

Националистите често посочват „Малкия Бейрут“, както наричат района около Женския пазар в София, като пример за вредата от мигрантите. Но истината е, че бежанците на външни адреси, които често намират квартири там, са буквално изоставени от държавата. Тя се сеща за тях само когато трябва да извърши нова порция показни арести.

Тези хора продължават да мечтаят да поемат на запад и да станат едни от милионите гастербайтери в Германия и други страни от Северна Европа. Мечта, която изглежда все по-неосъществима. България очевидно не е готова да им предложи друга.