Ванга не позна…

Руси Чанев като Дилбер Танас от филма "Мера според мера"

Руси Чанев като Дилбер Танас от филма „Мера според мера“

В XXI век е безнаказано лесно да разпалиш скандал – кеф ти етнически, кеф ти верски, кеф ти междудържавен. Нужен е само кофти човешки мат’рял, снимка/паметник на национален герой и медия, която да отрази. Дори и медия не ти трябва – има ги социалните мрежи. Ето така гражданинът на Македония Миленко Неделковски придоби слава и известност с акта на поругаване на плочата на българските воини на Каймак-Чалан. Array

Акцията на Неделковски срещна несъразмерен отпор у нас – което, ако не друго, показва, че комплексите за малоценност издават обща ДНК у нас и в югозападните съседи. Започна се от депутати – адмирал Пламен Манушев, депутат от ГЕРБ, зам.-председател на парламентарната комисия по външна политика – и спряган за евентуален вицепрезидент на ГЕРБ, който определи случая като „варварство“. През лидера на БСП Корнелия Нинова и неколцина нейни колеги-социалисти, които внасят питане в НС до външния министър Даниел Митов. Няколко български историци го определиха като вандалщина.

И закъде без лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, който е и кандидат-президент – поде любимата си тема за антибългарските настроения в Македония и определи случката като престъпление, което трябва да бъде наказано. Защо още не се е изказал дежурният в такива случаи Божидар Димитров, остава загадка за летописците…

Патриотичната екзалтация е обяснима. На 6 ноември предстоят избори. В България.
Националмакедонизмът е доктрина на управляващата в Македония ВМРО-ДПМНЕ, но и там предстоят избори. В средата на декември.

След декларацията за добросъседство, подписана от София и Скопие през 1999 година, Договорът за добросъседство, който следва да се подпише, не просто не е подписан още, а по него все така текат безплодни преговори. Случката от Каймак-Чалан няма да допринесе за финала им.

В края на канонадата, която тече по българските медии, се изказа и Външно.

„Българската държава години наред полага усилия за организиране на съвместни чествания на паметта на загиналите войници и подобаващо обозначаване на техните гробове. Това е утвърдена световна практика, почитаща паметта на загиналите от всички страни на военните конфликти, символизираща помирението и желанието за мирен съвместен живот, и не е свързана с користни политически, национални или религиозни мотиви.

От години властите в Република Македония поемат ангажимент да разгледат българските предложения в тази насока и от години сме свидетели на продължаващи вандалски актове. Актове срамни и необясними, поне от гледна точка на общочовешките ценности, като уважението към спомена за мъртвите. Призоваваме властите в Република Македония ясно да се разграничат и повече да не допускат подобни позорни актове, които, за съжаление, не са изолирани случаи и са особено тревожни в момент, когато двете страни преговарят за подписване на Договор за добросъседство“.

МВнР се справи. Всички останали се упражняват в силнодумие. На думи всичко е лесно. На думи всички са герои. Но през 1899 година в Куманово шепа сърцати жени бранят с живота си от сърбомани и турци църковните имоти.

„… изпочупват поставения предния ден от сърбоманите и турската власт кръст, разпиляват основите на проектираната сръбска черква и се заемат с охраняването на имота. Изпращат и хабер до каймакамина: – Нам е мило и скъпо това място, защото тук са погребани нашите праотци, деди, бащи, майки, синове и дъщери!“ (Из блога Македонска история)

При сблъсъците бременната учителка Екатерина Симидчиева е ударена с приклад в корема и след няколко дни умира в мъки.

Там, дека е текло, пак ке тече – един народ – една държава. Казала Ванга, като я питали за България и Македония.
Не е познала.

Въпросът е, като се разделиха България и Македония, къде останаха патриотите със сърца като на Екатерина Симидчиева.
Не отговаряйте.