Как технологиите ни правят глупави

Снимка: ЕРА/БГНЕС

През последните години технологиите се развиха с неимоверни темпове, а основното мото на производителите им е да направят живота ни възможно най-лесен. За жалост, това има и странични ефекти, тъй като лесният живот несъмнено ни прави една идея по-глуповати, пише Карл Алвани за Quarz.

Още по темата:

За да разбера как работи новото мобилно приложение на New York Times, трябваше да отделя около пет минути на смартфона си. Предвид стандартите на приложения на Android, това е сравнително дълго време, а за повечето други апликации е нужна около минута.

Това конкретно приложение обаче предлага пълен достъп до всяка секция и статия, публикувана от един от най-големите вестници в историята, както и видеоклипове, мултимедия и туристически напътствия за потребителите.

За редовен потребител на интернет като мен, възможността да се разровя във всичко това за времето, което ми отнема да изпия чаша кафе, е невероятно постижение – не само за технологиите, но и за информираността и разбирането на света като цяло.

От друга страна, банджото е нещо, върху което работя усърдно от шест месеца, но едва съм успял да изляза от графата на съвсем начинаещите. Има акорди за запомняне и трениране, правилна позиция на ръката, ритмични и хармонични структури, а след стотици часове на репетиции отплатата е скромен кавър на песента You Are My Sunshine.

Понякога това е разочароващо, но не и несправедливо или неочаквано. Знаех правилата, още когато започвах.

В сегашния ни опит да дигитализираме всичко, ние влизаме в борбата между два противоположни аргумента за цената на опростяването. Първият и най-широко приет е, че лесните за ползване инструменти винаги триумфират над тези, които са трудни. Това е основната причина „разрушителни“ продукти като Spotify и Uber да продължават да бликат от дигиталния свят.

Когато използвате технология, за да съкратите стъпките към определена цел, хората често гравитират около вас. Ето защо пазаруваме за празниците от Amazon, пишем имейли, вместо хартиени писма и ходим до магазина, вместо да отглеждаме зеленчуци.

Вторият аргумент е, че лесното постигане на цели отнема безценни моменти на задоволство, изолира ни и в крайна сметка ни прави по-глупави. Това е теза, която не отменя изцяло императива за лесна употреба. За повечето от нас пускането на песен от Spotify не може дори да доближи удоволствието от поставянето на винил на грамофона сред компания от приятели (поне докато има поколения, които помнят плочите – Б. на Ureport.bg).

Както при повечето спорове, отговорът не се крие в нито един от двата аргумента и дори в компромис между тях, а в това да научим как да разпознаваме правилния аргумент в определена ситуация. Не искам свиренето на банджо да е лесно, но също не искам да прекарам две години в опити да прочета днешните новини на телефона си. Разликата няма нищо общо с технологията, но има много с намеренията и очакванията към задачата.

Сред стотиците инструменти и умения, които използвам всеки ден, има малка последователност в кривите на учене, които варират от секунди до години. Разгадах готините бутони на мотоциклета си за броени секунди, докато усъвършенстването на софтуера, с който работя в офиса си, отне няколко седмици.

До известна степен трудността варира според гъвкавостта на инструмента, но не изцяло. Моторът ми прави много повече неща от програмата за текстови документи, но е по-лесен за работа.

Истинската връзка се корени в нашите очаквания. Spotify и бутоните на мотора ми споделят един дух на употреба – те са сложни за опериране, но всеки от тях води до следствие, което желая. В други случаи обаче това не е така.

Защо използвам Twitter? За да остана свързан с приятелите си и да получа по-добра перспектива за настоящите събития. Това е част от привлекателността на социалната мрежа, но и нещото, което ограничава простотата на използването ѝ.

Научаването как да следваме хора, да ретуитваме съобщенията им и да публикуваме снимки е процес на открития. Уча какво друго е възможно и това прави платформата толкова полезна. Ако използвах Twitter днес, както го правих, когато започнах, вече нямаше да съм толкова ентусиазиран за мрежата.

Музиката предлага дори по-добър пример. Преди време единственият начин да чуете песен е бил да я изсвирите на инструмент, или да намерите друг, който да го направи. Това е превърнало музиката в толкова социална и значима.

Не е изненада, че изобретателите са се посветили на задачата да запишат музиката и да я доставят до останалите – първо с фонограф, след това с радио, винил, касета, CD, MP3 и днес чрез стрийминг услуги. Всеки от тези носители е бил по-добър отговор на въпроса: „Как да чуя тази песен?“.

Но всички тези технологии решават един единствен проблем. Те ни доставят песента, а тя е крайната цел. Върнете се към древните времена, когато песента, изпълнението и груповото слушане са били неразделими и ще видите, че това не е единственият проблем. Пред музиканта стои въпросът за усъвършенстването и неочакваното откриване на нови начини за свирене – или нещото, което физикът Ричард Фейман нарича „удоволствието от това да си обясниш нещата“. Трудността на ученето на инструмент и неговата хармонична структура е фундаментална за този процес.

За някои от нас самата песен е незначителна. Вместо това, ние искаме да видим непосредствените причини и следствия от нея. Или искаме да знаем кои са останалите, които харесват това, което и ние. Да видим как се обличат, как се държат и дали танцуват по същия начин, по който и ние. Заради това все още плащаме, за да гледаме музика на живо, вместо да останем вкъщи и да слушаме същата песен с по-добро качество, при това безплатно.

Това желание показва границите на оптимизацията. Слушането на песен е конкретно и специфично следствие и отговаря на концепцията за лесна употреба. Но ангажирането с музиката е много по-неясна задача с непознати резултати, които често преследваме.

Същото може да се каже и за снимането. Правенето на снимка със смартфона не може да се сравни със създаването на кадър с професионален, или лентов апарат. Някои от нас се наслаждават на това да си сготвят храна, докато други предпочитат да поръчат нещо по интернет.

Нищо от изброените неща не прави Spotify или iTunes лоша идея. Просто това, което ни насочва към въпроса за сложността на човешкия живот. Всяка задача, която завършим, или радост, която преследваме, има десетки движещи се части. Някои от тях можем да подобрим и оптимизираме, но други не можем.

Най-разумното решение за дизайнерите и хората, които им плащат, е да започнат да мислят за това колко лесно може да е нещо и да оставят място за по-прости и сложни версии на една и съща задача. Spotify срещу банджото може да е твърде краен пример, но вече има много сфери от живота, които поддържат различни нива на трудност. Ето защо приложения за рязане на клипчета на смартфон, като Vine, могат да съществуват заедно с професионални софтуери като Adobe Premiere.

Ние като потребители също имаме отговорност да спрем да настояваме всичко да бъде лесно, или обратното, да упорстваме в желанието си да свършим всичко на ръка. Аз например съм благодарен, че за да снимам сина си, вече не трябва да превъртам лента и да разбирам от бленда и подходяща светлина.
Но не бих заменил репетициите си с банджото за нищо на света.