Парите за НЕК и АЕЦ "Белене" на стендбай, докато Брюксел не одобри

Парите за НЕК и АЕЦ „Белене“ на стендбай, докато Брюксел не одобри

Народното събрание одобри на първо четене отпускането на държавна безлихвена помощ на НЕК, за да се разплати с Русия за оборудването за АЕЦ „Белене“. В решението не е записана конкретна сума, нито срок, в който Националната електрическа компания трябва да върне парите в държавния бюджет. Array

Решението, взето на заседание на Министерския съвет, мина светкавично вчера през двете парламентарни комисии – бюджетна и енергийна, за да бъде обсъдено в пленарна зала днес. Международният арбитраж в Женева осъди България – в лицето на НЕК, да заплати над 660 милиона евро на Русия – в лицето на „Атомстройекспорт“, заради поръчаното и неплатено оборудване за АЕЦ „Белене“. България ще оспорва размера на лихвите, които се начисляват ежедневно.

Условията за предоставяне и за възстановяване от НЕК на помощта ще се определят от Министерския съвет, гласи законопроектът. С оглед спазване на правилата за държавните помощи изрично е регламентирано, че помощта може да бъде предоставена само след положително решение от Европейската комисия след уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Парламентът гласува проекта със 132 гласа „за“, два „против“ и шестима „въздържал се“. Подкрепа дадоха ГЕРБ, ДПС, Патриотичният фронт, БДЦ, АБВ и голяма част от Реформаторите. От „Атака“ се въздържаха. БСП не участваха в гласуването.

Дискусията

АБВ и БСП смятат, че след като България ще получи реакторите за Втора атомна, трябва да размрази проекта, спрян с решение на кабинета и 43 НС през март 2012 г.

Виновните за парите, които трябва да плащаме след арбитража- около 646 млн. евро, които са в особено голям размер, не могат да твърдят, че се явяват спасители на държавата, заяви в пленарна зала депутатът от БСП лява България Таско Ерменков. Не може да има консенсус, когато виновните се опитват да избягат от отговорност, подчерта той. Защото решението на арбитража не е продиктувано от стартирането на проекта, както се опитват да ни убедят, а заради неговото непрофесионално спиране през 2012 г., каза Ерменков.

Според Методи Андреев от ГЕРБ, позицията на БСП за вдигане на мораториума върху проекта е изнудване. Според мен това е рекет. „Ние ще подкрепим този законопроект, видите ли, ако вие се съгласите дв се строи АЕЦ „Белене“. Ние ще имаме ли визи от тук нататък да продължаваме тези лобистки корупционни проекти“, каза Андреев.

От Реформаторския блок определиха проекта като „КТБ в енергетиката“. Петър Славов от РБ посочи, че сега България ще плаща дългове на БСП и допълни, че решението на арбитража трбва да бъде публично.

„Силно се надявам тези пари НЕК възможно най-бързо наистина да върне на държавния бюджет и това да не се отрази на цената на тока“.

С проекта на предложения закон се цели осигуряване на финансови средства на „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM във връзка с проекта АЕЦ „Белене“, пише в мотивите на законопроекта.

Предисторията

През 2004 г. Министерският съвет е взел решение по принцип за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“, а през 2005 г. е определил проекта за обект с национално значение и е взел решение за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт.

На 29.11.2006 г. между НЕК с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител „Атомстройекспорт“ АД (АСЕ) е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“.

Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.

На 05.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС, е подписано Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.).

На 28.11.2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение № 5 от 05.11.2008 г. на стойност 89 409 321 евро.

На 29.03.2012 г. Министерският съвет е приел Решение № 250/29.03.2012 г., с което отменя Решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на Енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение; отменя Решение № 260 на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“; отменя т. 2 от решението по т. 57 от Протокол № 17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г. Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“.

На 27.02.2013 г. във връзка с проведения на 27.01.2013 г. Референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена
електроцентрала?“ Народното събрание е взело решение, с което подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на Площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване.

Междувременно пред Международния арбитражен съд (МАС) при Международната търговска камара в Париж (MTK) е образувано Арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“.

На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело (Арбитражното решение), с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на АСЕ дължимите суми за произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване. Арбитражното решение е официално получено от процесуалните представители на НЕК – „White&Case“, на 15.06.2016 г.

Съгласно чл. 28 (6) от Арбитражните правила на МАС при МТК решението е окончателно и задължително за страните и следва да се изпълни незабавно. Швейцарското право също постановява, че Арбитражното решение става окончателно, считано от датата на неговото получаване (15.06.2016 г.).

С Арбитражното решение МАС осъжда НЕК да заплати на АСЕ сума, както следва: главница към 02.05.2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 02.05.2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 01.05.2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 02.05.2015 г. до 19.09.2016 г. в размер на 75 037 639 евро или общо към 19.09.2016 г. дължимата от НЕК сума по арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро. Дължимата лихва от 20.09.2016 г. до 31.12.2016 г. ще бъде в размер на 17 272 536 евро или ако НЕК плати в края на годината задължението си към АСЕ, същото ще бъде в общ размер на 646 230 132 евро.

На 15 юли 2016 г. от страна на НЕК е подадено искане до МАС при МТК за корекция или тълкуване на Арбитражното решение по чл. 29 от Арбитражните правила. С въпросното искане НЕК е поискало от Трибунала корекция на суми, присъдени в полза на АСЕ, в посока тяхното намаляване, както и тълкуване на Решението в частта относно сумата, която НЕК следва да заплати на АСЕ за придобиване на Оборудване с дълъг цикъл на производство по Допълнение 5.

В случай че АСЕ не получи своевременно плащане по Арбитражното решение и страните не договорят друг начин за уреждане на отношенията помежду им, е възможно АСЕ да пристъпи към продажба на ОДЦП (като комплект или на части), като по този начин получи част от дължимата му по Арбитражното решение сума. Също така е възможно АСЕ да предприеме действия по допускането на изпълнение на Арбитражното решение в България и/или в чужбина, ако НЕК притежава имущество в чужбина (например банкови сметки в чужбина или вземания). Съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на АСЕ. Последното е особено вероятно и предвид факта, че още през октомври 2014 г. АСЕ е изпратило на НЕК писмо с изх. № 40/91/27/08/1 от 17.10.2014 г., с което уведомява компанията за възможно наличие на инвестиционен спор по чл. 7, ал. 1 от Договора между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.

С писмо с изх. № 007/МПУ/40 от 05.07.2016 г. от АСЕ е отправена покана до НЕК за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на задълженията от НЕК в определения 30-дневен срок, АСЕ ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си.

На проведена на 12.07.2016 г. среща в Москва от АСЕ категорично е заявено, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане по Решението, било то и частично.

Отказът на НЕК да заплати сумата по Арбитражното решение ще има следните негативни последици:
Продължаване начисляването на лихви, които да обременяват финансово НЕК (118 млн. лв. на годишна база);

Възможността АСЕ да пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу НЕК. Това от своя страна би довело до застрашаване на сигурността на енергийната система в България;
Производството по несъстоятелност на НЕК ще доведе до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1,05 млрд. евро, както и към останалите кредитор на НЕК/БЕХ;

„Атомстройекспорт“ АД да продаде оборудването – предмет на арбитражното решение, с цел минимизиране на загубите. Това крие риск от евентуална сделка на цена под справедливата стойност на въпросните активи и в същото време НЕК ще продължи да дължи разликата до присъдените на АСЕ суми.
Възможността АСЕ да продължи с действията си по нотифицирания инвестиционен спор срещу България.

Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по Арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляването на лихви за забава (в размер над 60 млн. евро. годишно), произтичащи от Арбитражното решение. За съжаление НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по Арбитражното решение.

Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1.050 млн. евро (2.054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4).

Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани. (БЕХ има две емисии за 250 милиона евро и за 550 милиона евро, пуснати съответно през 2013 и 2016 г.)

КЕВР: Заемът няма да се отрази на цената на тока

Взетото от правителството решение да се платят реакторите за „Белене“ е най-правилното, доби бих казал единствено правилно, за да може максимално бързо да се разплатим с руската страна и да не се начислява тази много голямата лихва. Това коментира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов.

Какво ще се прави след това, е въпрос, който зависи от това ще се намери ли инвеститор, който да строи такава централа, или ще се окаже много по-изгодно, а може и много по-изгодно, със съдействието на руската страна, оборудването на бъде предоставено в централа, която да бъде строена в трета страна. Това са опциите, заяви Иванов.

Ние се опарихме доста в енергетиката с мегапроекти, които лягат върху плещите на българските потребители, това нещо трябва да спре, трябва да си вземем поука. Човек може да се спъне веднъж, дори на равно място, но само глупак може да се спъне на същото място втори път, казва поговорката, заяви председателят на КЕВР.

Заемите няма да повлияят на цените на електроенергията. Това, че НЕК взема заем от държавния бюджет, за да се разплати за инвестиционни намерения отпреди десетилетия, по никакъв начин не може да бъде отразено в цените на тока. Освен това КЕВР не отчита в цената на електроенергията лихви, в това отношение потребителите трябва да бъдат спокойни, успокоява шефът на КЕВР.

Вторият заем, който сега се взема от държавния бюджет (първият е от БЕХ за американските централи – бел. р.), е възмезден, което означава, че след реализация на оборудването трябва да бъдат възстановена в държавния бюджет или цялата сума или голяма част от нея.

Надявам, че Европейската комисия ще оцени ситуацията, че се касае за временна възмездна държавна помощ и максимално бързо ще нотифицира закона, който приема НС, посочи той.

„Нека този, който реши да реализира проекта, да си направи изчисленията и дали цената на еленергията ще бъде такава, че да може да я реализира било на вътрешен пазар или за износ. Вътрешният пазар не показва никакви признаци за повишаване на потреблението, в последните 8.5 месеца потреблението намаля с 2%, производството – с 12%, износът с 45%“, казва Иванов.

Навлизаме в период на енергийна революция в Европа и в света. Дори и международните енергийни експерти не предвиждат увеличение на потреблението, енергийната ефективност го тегли надолу, смята шефът на регулатора. Ще дадем леко увеличение на природния газ, но то ще е по-малко от тези 3.4%, които първоначално поиска „Булгаргаз“ , след това те намалиха на 3.27 на сто, заяви Иван Иванов.