Плевнелиев призова България да побърза за еврозоната

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

България трябва да ускори подготовката за присъединяване към зоната на единната европейска валута, в противен случай рискува да изостане от процеса на вземане на решения в Обединена Европа.
Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев на среща в Ню Йорк с еврейски организации, съобщи пресслужбата на президентството.

Array

По традиция в рамките на редовната сесия на Общото събрание на ООН държавният глава обмени мнения с представители на световната еврейска общност по въпроси от европейския и международен дневен ред.

Плевнелиев каза още, че след референдума за излизане на Великобритания от ЕС обединена Европа се нуждае от нов тласък на процеса на европейска интеграция, който да върне доверието на европейските граждани в институциите.

Позицията на Плевнелиев се разминава с тази на премиера Бойко Борисов и управляващите, които не бързат с кандидатстването за присъединяване на страната към единната европейска валута.
Финансовият министър Владислав Горанов очерта срок до 2018 г. България да кандидатства за валутния меганизъм ERM II, в който всяка страна трябва да бъде изпитвана 2 години, преди да влезе в еврозоната.

Известно е, че България все още не би могла да се класира за единната валута. Сред причините са по-лошият бизнес климат у нас в сравнение с повечето от 19-те държави в еврозоната, високата задлъжнялост на фирмите и ограничените реформи на трудовия пазар.

На срещата в Ню Йорк Плевнелиев и представителите на еврейската общност споделиха притесненията си от нарастващия популизъм в Европа и в международен мащаб.

Представителите на еврейската общност дадоха висока оценка за работата на българските власти във връзка с атентата в Сарафово през юли 2012 г. и приветстваха напредъка по разследването, което вече беше доведено до съдебна фаза.

На срещата президентът очерта напредъка по текущите реформи и модернизацията в ключови сектори в България, както и аспекти на стратегическото партньорство със САЩ и Израел в редица сфери като енергийния сектор, сигурността и отбраната, борбата с тероризма.