Как Русия оплита Балканите в мрежата си

Владимир Путин на риболов в Сибир

С информационна „война“ – евтина, но много плодоносна, Русия завоюва обществена подкрепа и успя да урони имиджа на Запада в Западните Балкани. Защо и как, анализира Ярослав Вишньевски в The Washington post.

Още по темата:

„Една руска операция за влияние в Съединените щати е нещо, което следим много внимателно“ – това са думи на неназован висш служител на разузнаването, цитирани неотдавна от Washington Post.

Ето какво се казва в статията :

„Разузнаването на САЩ и правоприлагащите органи разследват нещо, което виждат като мащабна тайна руска операция в Съединените щати за посяване на обществено недоверие в предстоящите президентски избори и в американските политически институции, съобщиха представители на разузнаването и Конгреса.

Информационните кампании не са нещо ново за Русия, която ръководи такива на Балканите поне през последните осем години, от отделянето на Косово от Сърбия. Там нейната стратегия е да се създаде усещане за Русия като за велика сила и мощен съюзник, с малко същина зад думите във вид на инвестиции или дарения за съответните страни.

Ето какво САЩ могат да научат от Русия с евтиния, високо доходен комуникационен подход там.

Защо Балканите?

Западните Балкани са символично важни във външната политика на Путин. Мнозина в Русия гледат на падането на Югославия като на унижение, при което Западът игнорира вижданията на Москва. Там постсъветският свят видя първия образец на „цветните революции“. Образецът беше „Отпор“ („Съпротива“) – масово ненасилствено движение, което в крайна сметка отърва нацията от Слободан Милошевич, след което се превърна в неправителствена организация, съветваща опитни продемократични активисти.

Путин и до днес не се е отърсил от ужаса, с който Русия загуби влиянието си в Косово, тъй като тя стана автономна, ако не призната независима държава. Той използва катаклизмите и постигнатата независимост на тази територия като свое оправдание за отстояването на властта на Русия с военна намеса в Абхазия и Южна Осетия през 2008 г., и в Крим през 2014.

Руснаците чувстват, че за бъдат велика сила, нацията трябва да участва и присъства на Балканите. Исторически погледнато, причините за това са две: първо, интересите на Руската империя в контрола над Босфора; и второ, защото много руснаци вярват силно, че славяните трябва да се обединят през границите – сантименталност, наречена „панславизъм“, твърдяща, че има „специална връзка“ между Русия и славянските народи на Балканите.

Как Русия води пропагандната си кампания на Балканите

Руската пропагандна кампания е силно фокусирана, насочвана към обикновено сръбско говорящите славянски православни общности на Балканите. Основните инструменти на информационната политика на Русия са телевизионна мрежа и интернет портал RT (бивша „Russia Today“) и новинaрската онлайн агенция и радио Sputnik Srbija. От началото на 2015 г., двете, взети заедно, имат относително малък персонал от около 30 души.

Основното послание е ясно: Има специалнa връзка между Русия и славянските/ православните общности на Балканите.

Този наратив е създаден по няколко начина. Първо, водещи и автори редовно препращат към общата славянска история и културата, наблягайки на дългосрочнaта и (според посланието) благородна заангажираност на Руската империя в тази част на света.

Второ, изданията използват също антисистемна и антизападна реторика, препращайки към събития или идеи, които резонират сред сърбите – като бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г.

И накрая, те се позовават на конспиративните теории за продължаваща заплаха от Запада, като предположението, че Мадлин Олбрайт, която беше държавен секретар на САЩ, когато НАТО бомбардира Югославия през 1999 г., изпитва „патологична омраза към славяните“.

Местни проруски анализатори и политици имат задачата да подсилват този наратив, напомняйки на публиката за ветото на Москва за резолюцията на ООН срещу геноцида в Сребреница и нейния пръст в отхвърлянето на кандидатурата на Косово за членство в ЮНЕСКО. Позицията на сръбското правителство срещу членството на Косово в ЮНЕСКО се базира на ненавистта му срещу признаването на официалното съществуване на Косово; официалната му позиция, обаче беше твърдението, че на правителството на Косово не може да се вярва, че ще опазва сръбските православни манастири на територията си. Опозицията на Белград, подкрепена от Русия, в крайна сметка доведе до провала на кандидатурата на Косово.

В същото време на Запад се описва като културно различен и (за разлика от Москва) неспособен да разбере славянската изключителност.

Избраният от Русия наратив се усилва от редица балкански медийни издания. Белградският Център за евроатлантически проучванията идентифицира 109 организации, които подкрепят различни аспекти на сръбско-руските отношения, включително и руски фондации и проруски депутати.

Разбира се, акцентирането върху славянското братство само по себе си не е дезинформация. Това, което Русия се опитва да направи, е да насади чувството, че двете страни имат отношения като между по-голям и по-малък брат. Тя се опитва да пробута един образ на Москва, изслушваща и зачитаща като равни славянските правителства в Белград, Сърбия; в Скопие, Македония; и в Баня Лука, Република Сръбска в Босна и Херцеговина.

От друга страна, Западът не е предложил последователен наратив, с която балканските държави да бъдат вплетени в една европейска идентичност. В резултат обществената подкрепа за Европейския съюз започна да спада.

Какво се опитва да постигне Русия?

Комуникационната стратегия на Русия се отплаща. Далеч повече сръбски граждани казват, че биха предпочели да се съюзят с Русия (67.2% „за“ и 18.8% „против“), отколкото да се присъединят към Европейския съюз (50.9% „за“ и 38.8 на сто „против“).

Интересното е, че руските стратегически комуникации не предлагат последователна алтернатива на Европейския съюз. Техните медии могат да критикуват Брюксел и по-широката европейска политика, но те не представят Евразийския съюз като жизнеспособна алтернатива за Белград.

Нещата изглеждат по-предизвикателни от военна гледна точка. Русия открито обезкуражава балканските държави да се присъединят към НАТО, насърчавайки тясното военно сътрудничество с подкрепяната от Москва Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Черна гора по план ще се присъедини напълно към НАТО напълно някъде в периода между декември 2016 г. и април 2017 г. Изправена пред този краен срок, Москва може да подтикне армията на Сърбия да сътрудничи по-тясно с руските сили, присъединявайки се към алианса ОДКС.

Тази анти-НАТО кампания може да има значително въздействие върху мироопазващите мисии на Европейския съюз (EUFOR) и НАТО (КФОР) в Западните Балкани в краткосрочен план.

Какво може да научи Западът от руските стратегически комуникации на Балканите?

– Балканите може да са опитна площадка за информационни кампании на Кремъл другаде. Ограничените инвестиции дават благоприятна позиция в проучванията и повече открито проруски партии в сръбския парламент, къде те получиха почти 15 на сто от гласовете на сърбите. Това може да са малки печалби, но могат да са достатъчни, за да се залюлеят изборите и политиките в посока по-прокремълска посока.

– Руската стратегическа комуникация е ефективна в оползотворяването на различията, но рядко предлага понятни алтернативи. Тя насърчава антизападни настроения, насърчава поляризацията, но не предлага убедителна алтернатива на Европейския съюз.

– Европейският съюз работи, за да се противопостави на руската пропаганда предимно в страни рускоговорящите. Той все още не е обърнал внимание на руското влияние на Балканите, въпреки настояванията в тази посока на конференция на Лондонското училище по икономика за Русия на Балканите, която се състоя през 2015.

Преди нахлуването в Украйна, Николай Бордюжа, руски генерал, бе попитан за пропагандни усилия на Кремъл. Той бе цитиран да казва: „В информационната война страната, която казва истината,
губи“.

Русия постепенно увеличава разходите си за телевизия, радио и онлайн медии зад граница. Въпреки че шансовете за руска военна интервенция отвъд Украйна и Сирия може да са ограничени, Кремъл несъмнено ще продължи стратегията си за пропаганда, особено по отношение на ключови избори на Запад.