Българският ИТ бум предложи нов живот на сирийски бежанец

Снимка: Личен архив

Когато напуска Сирия през 2013 г. 33-годишният журналист и професор по литература Елиас Сюлейман едва ли си е представял, че само три години по-късно ще има кариера в IT сектора и семейство в България, пише Мария Черешева за Balkan Insight.

Още по темата:

Подобно на много от съгражданите си, той поема по пътя извън разкъсваната от война родина, за да търси безопасност и по-добър живот в Германия или Швеция. Но за негова изненада най-бедната страна в Европейския съюз, която е често критикувана за отношението си към бежанците, предлага на Елиас възможност да създаде нов живот.

„В началото оставането в България не ми идваше наум, тъй като знаех, че това е бедна държава без възможности. Смятах, че ще имам по-добър шанс да намеря хубава работа в Германия. Съдбата ме накара да остана тук“, разказва сириецът от модерния си офис в София, спомняйки си за лятото на 2013 г., когато подава документи за убежище в България.

Заради хилядите бежанци, които влязоха в страната тогава, ситуацията в центровете за настаняване на мигранти в страната е изключително тежка. А Елиас започва да работи като доброволец, за да помага на останалите хора, попаднали в неговата ситуация.

Така той се среща с много български доброволци, които го съветват да започне да търси работа в страната.

„Просто изпратих автобиографията си на няколко ИТ и аутсорсинг компании, които търсят хора с испански и арабски, и те веднага започнаха да ми се обаждат. Оказа се, че ако си образован и имаш определено ниво на английски език може да започнеш прилична работа много лесно в България“, обяснява бившият преподавател.

Също като много други млади хора у нас, Елиас е нает от аутсорсинг компания, която обслужва клиенти по целия свят. Това е и най-бързо растящият сектор в българската икономика през последното десетилетие.

През 2015 г. България беше определена за най-добрата аутсорсинг дестинация на годината от Британската аутсорсинг асоциация. Страната се класира на трето място в света след Индия и Южна Африка.

Само за последната година българските софтуерни компании постигнаха оборот от 1.6 милиарда лева, 65% от които са генерирани от износ на услуги. Това става ясно от последното изследване на Българската асоциация на софтуерните компании.

Около 90 на сто от наетите в сектора са млади специалисти под 35 години. Средно те печелят четири пъти повече от средната месечна заплата в страната от €475.

Въпреки това, през 2015 г. двуцифреният годишен растеж на сектора спадна с 3% в сравнение с предходната година и достигна 11 на сто. ИТ компаниите обвиняват за спада не липсата на бизнес възможности, а недостига на квалифицирани кадри.

„Българският сектор за обслужване на бизнес клиенти има нужда от 50 000 души. Първото условие за служителите е да говорят поне един език, различен от майчиния им, защото компаниите, които работят в България осигуряват услуги за целия свят“, обяснява Васил Величков, собственик на софийската фирма Sensika.

Той среща Елиас по време на доброволческа работа в България през 2013 г. и го наема, за да увеличи бизнеса на фирмата си в Близкия изток.

„Имаме клиенти от целия свят, но сме поставили акцент на тези от Близкия изток, чиито майчин език е арабски. Конкурентите ни по света не се справят особено добре на тези пазари. Арабският е много специфичен като език и писменост. Освен това правенето на бизнес в Близкия изток изисква различен подход. Ние, българите, сме по-близки културно до клиентите в Близкия изток и за нас е по-лесно да работим с тях“, смята Васил.

Поради все по-голямата нужда от кадри с арабски език, в началото на 2016 г. ИТ компаниите убедиха правителството да облекчи процедурите за получаване на европейска синя карта и право на работа от специалисти, родени извън ЕС.

Според Величков най-важната промяна е, че компанитие не са задължени да проверяват дали българи кандидатстват за същите позиции, като чужденците. По думите му след като има нужда от хиляди кадри, секторът вече щеше да е наел качествените местни кадри.

Той добавя, че процедурата за синя карта е значително скъсена, така че вакантните места могат да бъдат заети от бежанци и хора, които искат да се установят в България и да работят в този иновативен сектор.

Въпреки това, тъй като България няма държавна програма за интеграция, която да помогне на бежанците да научат български и да намерят работа, малко от тях са наясно с тази възможност.

Повечето от мигрантите, които търсят убежище в България, продължават по пътя си към Германия без дори да чакат процедурата у нас да бъде завършена и да получат документи. Статистиката на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към август показва, че от началото на годината 10 9000 души са подали молби за статут в България, а 5000 от тях дори не са се появили на интервютата за получаване на закрила.

Тези хора обаче вече са били регистрирани в България като страна на влизане в ЕС, която позволява на другите държави членки да ги върнат обратно съгласно Дъблинския регламент. През 2016 г. 402 мигранти са върнати в България, а Елиас вярва, че поне част от тези хора имат сериозни шансове да си намерят работа у нас.

Сириецът дори убеждава предишния си работодател да отвори арабски отдел в компанията си. Той започва с трима бежанци, а сега там работят повече от сто души.

„Планирам да науча български език. Ожених се за българка и имаме дете. Така че мисля, че бъдещето ми ще бъде тук. Българското правителство трябва да помисли за бъдещето на страната. Ако те се интересуват от него, трябва да помислят как да задържат хората като мен тук, вместо просто да ги пуснат да си ходят“, казва Елиас.