Платихте ли вече данък "15 септември"

Платихте ли вече данък „15 септември“

Наред с обичайните за всяко начало на учебната година разходи за раници, тетрадки, нови маратонки и учебници за по-големите, родителите по подразбиране трябва да осигурят и още няколко десетачки – за данък „15 септември“. Ако някой не знае какво е това, става въпрос за парите, които искат училищата от родителите и срещу които не издават никакъв финансово-оправдателен документ. Но сигурно знаете – защото е практика и на яслите и детските градини. Array

Бургаският кмет Димитър Николов забрани събирането на пари от родители. Тутакси хейтъри коментираха под профила му във Фейсбук, че трябва да се опита самият той да поживее с делегирания бюджет на едно училище. За какво и кога ни рекетира училището, разказва Нина Никодимова.

„Ние платихме за боята, а вие и за чиновете ли? Утре ще ни събират и за шкафчета“. Това са част от коментарите на родители за новата учебна година. Практиката сочи, че всички родителски срещи в навечерието на 15 септември завършват със събиране на пари.

Най-шокирани са родителите на ученици от първи клас. Не че от останалите не събират средства. Просто са свикнали.

„Практиката показва, че училищата масово нарушават закона, като карат подставени родителски комитети да събират средства“, разказват шефове на родителски асоциации. Според Цвета Брестничка, която е шеф на сдружението „Родители“, в повечето училища дни преди първата родителска среща се формират специални екипи от родители, които да
събират парите по внушение на учителя.

Основното правило е, че училището няма право да събира средства от учениците, затова и обикновено преподавателите си заплюват по един или двама родители, които да вземат по десет или двадесет лева от всяка майка/татко на първокласник. Средно размерът на рекета варира от 50 до 100 лева.

Обикновено се искат пари за нови шкафчета или кутии, където първолакът да поставя училищните си материали. Само в училища, където делегираният бюджет е много нисък, се искат пари и за боя или за нова дограма.

Касови бележки като правило не се издават, но се смята, че цялата процедура тече под контрола на родителското настоятелство. Държавата в момента се опитва да въведе нови правила, като вместо настоятелствата вече обществени съвети ще контролират събирането на средства.

Те обаче не просто ще събират парите. Ня тях директорът ще трябва и да се отчита за това, колко пари е получил от родители и за какво ги е похарчил.

„Няма начин да минем без помощта на родителите, но те наистина желяат да създадат по-добра среда за децата си и затова с охота събират средства, разказва директор на училище в „Красно село“. За тази година школото спечелило проект от „Америка за България“ за 300 000 лева, които ще вложат в изграждане на нови училищни лаборатории и кабинети по природни науки.

Училището обаче трябва да участва със 100 000 лева съфинансиране. „Немислимо е да ги съберем от родителите, но и те участват. Всяка клас сам си решава каква сума да внесе“, разказва директорът. Според него в противен случай училището не би спечелило нито един проект, защото навсякъде се иска съфинансиране, без никой да си дава сметка, че школото е на делегиран бюджет.

Друго училище в центъра пък събира за шкафчета, където децата да си държат учебниците, така че да не ходят непрестанно с тежки раници. „Родителите съдействат според възможностите си, но всеки иска детето му да е разтоварено“, казва помощник-директорът.

Така на практика се оказва, че на семействата се предлагат варианти, на които те не биха могли да откажат и, искат или не искат, им се налага да съберат средства. На места обаче със събирането се прекалява. Искат се, примерно, по 20 лева за папки, в които децата да си държат рисунките, или за украса на класната стая, която би могла да се направи напълно безплатно.

„Събраха ни по 50 лева и накупиха постери, които окачиха на стените. Това би могло да стане и напълно безплатно или децата да ги изработят сами, вместо да се харчат грешни пари“, разказва майка на дете от училище в „Стрелбище“.

Според Брестничка обаче най-много пари се харчат не за баналните ремонти и нови чинове, а за прословутите летни или т.нар. „зелени училища“. Така наречени, защото няма нищо зелено в идеята, както е в масовия случай, неизвестна фирма да „убеди“ по подходящ начин учител, който да й осигури деца за 2-3-5 дни.

Обикновено при определен брой деца пътуването на учителя е подарък – плюс от 4 до 7 лева, в зависимост от щедростта на фирмата, на дете. Парите се дават на ръка.

Именно от такива „зелени пътувания“, които пълнят хотели и хотелчета, често идват новините за деца, прекарали часове в инфекциозни отделения заради натравяния с храна. Въпреки обещанието да регулира ученическите пътувания, вкл. и за да изсветли сектора, Министерството на туризма не е мръднало по-далеч от обещанието си за наредба.

По този начин обикновено се прибират големите средства от 400 до 1000 лева, с които родителите би трябвало да заплащат не само почивките на децата, но и тяхната охрана, разходите по пътуването и допълнителните екстри. Парите отново се събират от родители, което означава, че преподавателят има един постоянен контингент майки и бащи на деца, които във всеки един момент са готови да изпълнят неговите изисквания, събирайки средства по нерегламентирани поводи.

Обикновено те плащат и наемите на автобусите за детски пътувания и лагери. А за тяхната отзивчивост учители се отплащат с… подобаващи оценки на децата им.

„Делегираните бюджети не стигат за нищо, затова прибягваме до подобен начин на начиране на средства“, обясняват педагози. Според тях с парите от МОН не може да бъде платен дори един нов чин, затова се разчита изцяло на това родителското настоятелство да бъде подтикнато да приеме събирането на парите като своя кауза.

„Обикновено най-успешните класове са тези, в които родителите схващат материалната база като своя задача и доброволно предлагат да съберат пари за нея“, разказват от МОН. Че това е рекет върху семействата, които очакват образованието на децата им да е безплатно, никой не иска да се замисля.

Вместо да заимстваме нещо полезно от добрите европейски и американски практики, при които родители, деца и училищни власти създават, ремонтират и оправят нещо в училището със собствен труд, обединени в общата кауза, искат пари. Което за много семейства е трудно, но кой ти пита.