Бежанските лагери ще останат. И имат нужда от ток, вода и пътища

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Снимка: ЕРА/БГНЕС

За над 65-те милиона бежанци по света всеки ден е премеждие. Оцелели след мъчителни пътувания с надеждата за нов живот, те обикновено не могат да се справят с трудностите и да пуснат корени в новите земи, където са били приети, пише Лилана Бенитес в анализ за Световния икономически форум. Array

По време на срещите на Световната банка през пролетта, нейните експерти бяха помолени да помогнат за справянето със световната бежанска криза. Основната цел е те да измислят как да дадем шанс за просперитет на разселеното население в новите места, които обитава – по принуда. Според специалистите правилното планиране и предоставянето на инфраструктура са най-важните елементи за постигането на тази цел.

Проучване на Thompson Foundation показва, че над 3/4 от европейците симпатизират на сирийските бежанци, които идват в държавите им. Ирландия е начело с 87% от анкетираните, а в дъното на класацията е Словакия. В Ирландия обаче бежанци почти няма.

В анкетата са участвали 12 000 души от 12 европейски страни. Въпреки неотдавнашните атаки, в които бяха замесени мигранти, под 1/3 от анкетираните смятат, че бежанците са риск за националната сигурност.

Кметът на Лондон Садик Хан заяви при своя визита в САЩ, че новодошлите мигранти не трябва да бъдат асимилирани, а правителството трябва да им помогне да изградят „сплотени общности“.

„Един от уроците от света е, че минималната държава и ненамесата в социалната държава не помагат. Ние се нуждаем от правила, институции и подкрепа, за да може хората да се интегрират в сплотени общности. Не, нямам предвид асимилация, имам предвид интеграция – има разлика. Хората не трябва да изоставят културата и традициите си, при пристигането в нашите страни и градове. Трябва да направим така, че малцинствените общности да получат чувство, че принадлежат на страната, за да бъдат колкото се може по-защитени от радикализация. Трябва да създадем правилните условия за това новите мигранти напълно да се интегрират“, добави кметът на Лондон, чийто родители са се преместили от Пакистан в Лондон през 1960 г.

Парадоксът на постоянната временност

Бежанските лагери обикновено се изграждат, за да предоставят временно убежище. Това означава, че енергийните услуги в тях са предвидени за краткосрочно ползване. Бежанците обаче често остават в лагерите много по-дълго от очакваното, а необходимостта от електроснабдяване се простира в рамките на години и далеч отвъд предвидения им капацитет.

Това означава, че вече съществуващата инфраструктура е поставена под голямо напрежение – и хората в лагерите не могат да получат енергия, от която отчаяно се нуждаят. Докато краткосрочните хуманитарни решения са икономически неустойчиви, алтернативните и дългосрочни могат да изпратят нежелан политически сигнал към населението на страната домакин. Ако бъдат предложени твърде рано.

Според публикуван наскоро доклад на Chatham Houseм 9 от всеки 10 бежанци живеят в лагери без достъп до електричество и нощно осветление. Близо 61% от домакинствата в най-големия лагер в света – „Дадааб“ в Кения, разчитат на една свещ на ден. Обитателите на лагера „Гудубо“ се нуждаят от 100 кг дърва за горене на месец, за да могат да готвят.

Новият водещ икономист на Световната банка Пол Ромър наскоро предложи модел за държавите с ниски доходи. С него те прехвърлят отговорността за определен град на по-развита държава попечител и така се позволява създаването на правила за „хартово управление“.

Прилагането на тази концепция за бежанските лагери може напълно да преобрази тези толкова крехки селища. Създаването на бежански градове с ясни правила позволява на населението им да се самоуправлява, да разпределя ресурсите си и да развива пазари спрямо нуждите си, което от своя страна води до икономическо развитие.

Като се има предвид, че средният престой в бежански лагер е 17 години, не трябва ли да обмислим по-сериозно тази идея? Тя може да даде на разселените популации шанс да пуснат нови корени, да мобилизира инвестициите и да създаде устойчиви работни места.

В идеалната ситуация с приток на частни капитали, хуманитарните помощи ще станат не само по-малко нужни, но и бежанските градове ще засилят търговията си с приемащите ги държави, което от своя страна води до положителни ефекти за тях.

Експериментът с новите бежански центрове трябва да започне със създаването на висококачествени и ефективни енергийни услуги. По-добрият достъп до енергия подкрепя предприемачите и малките бизнеси. Освен това възможностите за чиста енергия извън електропреносната мрежа и готвене на ток подобряват качеството на въздуха в бежанските центрове и намаляват парниковите емисии.

Конкурентното възлагане на поръчки за строителството на енергийна инфраструктура трябва да открие най-евтините технологични решения. Портативни устройства като фотоволтаици могат да се поставят под наем или на лизинг, за да се облекчат финансовите рискове. Производството и поддръжката на енергийните системи в рамките на лагерите ще намали разходите и ще създаде работни места.

Какво следва

В този концептуален модел бежанските градове трябва да привличат предприемачи от частния сектор, които постепенно да увеличат устойчивия достъп до енергия, като използват тествани на пазара енергийни продукти в изолирани райони. МеЕждународните финансови институции също могат да предложат експертизата си в различни области.

Такива са развиването на бизнес модели извън мрежата, както и устойчивото комбиниране на публични, хуманитарни и частни инвестиции.