Лельо Кунева, каква е следващата ти реформа?

Стопкадър: БНТ1

18.30 часа на 15 септември, 2016 г. Емисия новини по обществената телевизия, в която няколко дечица с микрофон в ръка интервюират… Меглена Кунева.

Array

По случай празника „Малките репортери“ рецитират въпроси, съответстващи на възрастта им: какво Ви беше най-трудно в училище, каква е следващата й реформа след махането на забележките от бележниците (по идея на четвъртокласника Боян), какво й е било най-трудно в училище, какво ще им пожелае за първия учебен ден…

Образователната министърка споделя, че най-труден й е бил високият скок, пожелава на учениците да им е любопитно в училище, казва, че учителите са в центъра на реформата. От екрана се разлива благост и интимна задушевност.

Умилителна петнайсетосептемврийска сцена, напомняща за времената, когато обществената телевизия беше държавна. Когато учениците ходеха с пионерски и чавдарски връзки да подаряват цветя на Първия или някой по-нисш партиец, да му рецитират стихотворения за поздрав, а той ги потупваше татовски по главиците.

Обществената телевизия, която издържаме с нашите данъци, прави архаичен пиар на един министър и партиен лидер. Карайки децата да зубрят и извън училище, толерирайки респекта към висшестоящите. И давайки на министъра летва за изпълнение на по-нисък скок. Вместо това БНТ можеше да възложи на „Малките репортери“ да поканят някой добър и компетентен учител или директор – такива, слава Богу, все още има, за да сподели мнение по животрептущите въпроси на образованието. Далеч по-смислено щеше да е да питат и връстниците си.

Апропо, Кунева не за пръв път споменава, че учителите са центърът на реформата. Каза го и на онзи форум в „Арена Армеец“, каза го и днес депутатката от партията й ДБГ Бойка Маринска в патетичната декларация, прочетена пред парламента по случай началото на учебната година. Така че не става дума за грешка на езика. Грешка на мисленето е, защото именно учениците са в центъра на реформата (но за разлика от преподавателите те не са избиратели). Учителите, при цялото ни уважение, са инструментът.

Тези унизителни анахронизми не са изолиран случай – обърнете внимание как е протекло днес откриването на учебната година в отделните училища в страната. На места с пионерски плам и същия марински патос в речите на директори и учители, натоварени с петнайсетосептемврийската програма. Кухи речи, откъснати от децата, които ги слушат, сякаш адресирани към някой свише, който неприсъствено ще кима одобрително, умилен от клишета, повтаряни година след година за първия учебен ден.

За какво ни е образователна реформа при такива такива фосилни нагласи в ръководството на образованието? Те са красноречив лакмус за среда, недружелюбна към своеобразието, към стремежа да мислиш самостоятелно и да се изразяваш посвоему, и толерираща папагалството. А подхранването на автентичното любопитство и умението на децата да мислят би следвало да е първа цел на реформата – не „следващата“, а фундаменталната.

За щастие, в ръководството на образованието виреят и достойни изключения от традицията на умилителното празнословие. Днес директорката на известно столично училище за първия учебен ден представи във фейсбук новите 7 учители, които назначава. Със следните думи: „Млади, 4 от тях бивши ученици, ИСКАЩИ да бъдат учители! Срам ме е да кажа колко ще им плащам! За една реформа става дума… Успешна да е годината!“