Зърнарите "изяждат" 75% от европарите за земеделие

Зърнарите „изяждат“ 75% от европарите за земеделие

Снимка: БГНЕС

Стотина земеделски холдинга получава 75% от европейските пари за земеделие в България, докато малките производители остават без помощ от Брюксел за закупуването на съвременна техника и създаване на конкурентно производство, коментира Франс прес в материал за най-субсидираното производство у нас.

Още по темата:

Фермите на двама стари съученици се намират една до друга в централните части на България. В едната група трактори орат през безкрайни златни полета със зърно. В другата самотна жена бере малини под жаркото слънце.

Докато 43-годишният шеф на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов се радва на голям годишен оборот благодарение на своята реколта, неговата съседка Надя Петкова се затруднява да изкара дори и малка печалба от фермата си за органични продукти край село Труд.

„Всичко това е ръчен труд. Всеки стрък трева трябва да бъде оплевен на ръка. Мечтая да си купя трактор“, казва пред агенцията Петкова, бивш инженер, която отглежда сама двете си деца.

В деня за пазар възрастните й родители й помагат. „Много пъти съм била на ръба да се откажа. Но това е моето призвание“, казва 43-годишната жена.

Разликите в мащабите и доходността на двете ферми отразяват спорния начин, по който България избира да раздава ценните субсидии на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. ОСП предлага редица инструменти за финансиране на държавите-членки, в това число и плащания на декар за фермерите.

До тази година България, която се присъедини към блока през 2007 г., беше една от малкото държави, които раздаваха тези директни субсидии, без да поставят ограничения за сумите, давани на един човек. В резултат на това в най-бедната държава от ЕС започнаха да изникват „мегаферми“ с лесни за отглеждане пазарни култури за износ.

Днес те преобладават, като обичайният им размер е около 24 300 декара (или приблизително половината Манхатън) – близо десет пъти повече от средните за Европа 2500 декара, показват данни на българския Институт за икономически изследвания.

Големи пари

Според критици това е изкривило земеделския модел в бившата комунистическа държава като възнаграждава тези, които контролират най-голяма част от земята и изтласква традиционните продукти, които са по-трудни и по-скъпи за култивиране.

„Преди бяхме известни с нашето бяло саламурено сирене, което изнасяхме. Сега изнасяме пшеница и внасяме мляко и месо. Българските зеленчуци също изчезнаха от пазара“, казва земеделският експерт към Института за икономически изследвания Огнян Боюклиев.

В наскоро публикуван доклад Боюклиев посочва, че ОСП е концентрирала земеделска земя и субсидии в ръцете на няколко милионера.

Проучвания показват, че близо 100 земеделски холдинга получават близо 75% от европейската помощ, което се равнява на около 380 млн. евро за 2016 г. досега.

„Ако обработвам 300 000 декара , умножете ги по 150 евро и ще получите представа за това колко големи са тези суми за фермерите в държава като България. Това са много големи пари“, каза още Боюклиев.

Някои наблюдатели обвиняват правителството за това, че поощрява законодатели и фермерски организации да се възползват от системата.

Това обърна пазара и превърна субсидиите в източник на доходи за фермери, които си купуват нови жилища и автомобили“, посочи земеделският анализатор Николай Вълканов.

По-рано тази година България въведе годишен таван за помощи от 300 000 евро за един кандидат. Въпреки това експерти посочват, че това просто е накарало големите собственици на земи да регистрират отделни ферми с имената на служители и така отново да прибират финансирането за всеки декар.

Омагьосан кръг

Зърнопроизводителите отхвърлят критиките. Вместо това те посочват, че техните усилия са върнали живота на големи части от земята, която е останала необработваема след падането на комунизма.

През 90-те правителството взе решение да върне на собствениците всички земеделски парцели, обработвани от комунистическия режим. Но реституцията предизвика много главоболия заради спорове с разтегнатата собственост и миграцията към градовете.

В средата на целия този хаос шепа схватливи предприемачи като Русалов осъзнаха, че плановете на България за членство в ЕС ще дадат път на субсидии и започнаха да взимат земя евтино.

„Не би трябвало да се смята за проблем това, че по-голяма част от фондовете отива в малка група. Фактът, че има фермери, които консолидират земята си и правят пари от това – не виждам нищо нередно в това. Нормално е хората да бъдат възнаграждавани за своя труд и риска, който поемат“, каза Русалов.

Европейската комисия също защитава субсидиите. Разпространяването на големи ферми „е дългосрочна тенденция, която не е нещо уникално за ЕС, така че не би трябвало да бъде определяна като резултат от ОСП“, посочва източник от Комисията.

Беше добра година за зърнопроизводителите, които събраха 5.6 млн. тона зърно това лято, най-големият добив от 1980 г. насам. По-голяма част от него ще бъде изнесено, най-вече като фураж за други държави от ЕС.

Правителството наскоро обеща да окаже повече помощ за органични ферми като тази на Петкова.

„Малките фермери са гръбнака на тази страна, но не са държавен приоритет. Ако имах подкрепа от държавата, щях да инвестирам в съвременна техника, вместо да потъвам в този порочен кръг без растеж“, каза тя./БГНЕС