Европейски одитори не искали България и Румъния в ЕС през 2007 г.

Снимка: Wikimedia

Европейската сметна палата (ЕСП) призна, че през 2007 г. е предупредила, че България и Румъния не са били готови за влизане в Европейския съюз и се е противопоставила на приемането им, съобщи EurActiv. Array

Одиторите заявиха, че искат да избегнат подобни ситуации в случаите на евентуално бъдещо разширяване на ЕС.

Ищван Фазкас от ЕСП припомни личния си опит като председател на комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент през 2006 г., когато България и Румъния бяха близо до присъединяване в блока.

По думите му доклад на Европейската сметната палата тогава изрично е посочил, че двете държави имат нужда от повече време, за да се подготвят за приемането си в ЕС – за да се гарантира, че европейските средства ще се усвояват по правилата.

Като председател на комисията, той се консултирал с еврокомисаря по разширяването Оли Рен, който му казал: „Съжалявам, твърде късно е. Ръцете ми са вързани, а политическото решение за присъединяването на България и Румъния от 1 януари 2007 г. беше взето от страните членки по препоръка на Европейската комисия“.

Рен му благодарил за експертната оценка, но обяснил, че единствената му задача е да гарантира, че присъединяването на България и Румъния няма да се отложи.

Подобна е била ситуацията и при приемането на Хърватия през 2013 г. Според Фазкас обаче в момента няма такъв натиск – заради решението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер да замрази разширяването на ЕС до края на мандата си през 2020 г.

Затова в бъдеще докладите на Европейската сметна плата ще бъдат внасяни две години преди ЕК да определи дата за присъединяване и така ще се избегнат рисковете от близкото минало.

Унгарецът обясни, че ЕСП извършила одит на държавите от Западните Балкани, за които Европа отделя €5.1 милиарда под формата на предприсъединителни фондове в периода между 2007 и 2014 г.

Одитният доклад открил значителни недостатъци в работата на правителствата по усвояването на европейските пари. ЕСП предлага финансирането да бъде спряно, за да се насърчат правителствата на Албания, Босна, Косов, Македония, Сърбия и Черна гора да се съобразяват с европейските стандарти.

В документа се отбелязват слабия административен капацитет и липсата на политическа воля за реформиране на институции в някои от тези държави. Малка част от европейските фондове са инвестирани в реформиране на съдебната система, медийна свобода и мерки за справяне с корупцията и организираната престъпност.

Фазкас дава пример с Албания, където финансираният от ЕС антикорупционен проект е засегнат от липса на персонал и е зависим от правителството. „Ако антикорупционните служители в определена страна не са независими, тогава те не вършат нищо, а са просто фасада“, обяснява той.

Албания и Косово са поставени съответно на 88-о и 103-о място в годишния индекс за възприемане на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“. В последната класация на авторитетната организация България е на 69-а позиция.