Санкциите срещу Русия спират Кристалина Георгиева за шеф на ООН

©EPA/БГНЕС

Напълно неизбираема за шеф на ООН е Кристалина Георгиева. Освен, че не е и никога не е била дипломат, заеманият от нея пост на еврокомисар по бюджета и човешките ресурси на Европейския съюз я свързва със санкциите на Брюксел срещу Русия. Москва даде ясно да се разбере през уикенда, че ще наложи вето, макар кандидатурата ѝ за поста все още да не е официална.

Още по темата:

Това пише журналистът Мелик Кайлан в анализ за сп. „Форбс“. Той е базиран в Ню Йорк от близо 25 години и е с многобройни материали за Wall Street Journal and Newsweek по въпросите на изтока. Коментарът е преведен от БГНЕС, а заглавието е на Ureport.

Миналата седмица в ООН отново се проведе гласуване по определяне на кандидатите за следващия генерален секретар на ООН. Това е моментът, в който страните-членки, след много лобиране и маневри, стигат до утвърдени кандидатури и избират победител. Както вече писах по темата, изглежда предпочитаният кандидат е жена от Източна Европа. САЩ одобряват първото условие, а Русия второто. След четири изслушвания в Съвета за сигурност на ООН в рамките на няколко месеца, четирима кандидати са лидери в надпреварата: Антонио Гутереш от Португалия, словашкият външен министър Мирослав Лайчак, Вук Йеремич от Сърбия и Ирина Бокова от България.

Антонио Гутереш отново е №1 сред кандидатите. Той се радва на широка подкрепа в Съвета за сигурност. Уви, двамата най-големи играчи (Вашингтон и Москва – б.р.) не го харесват. Руснаците най-вероятно ще му наложат вето, защото настояват да бъде избран представител на Източна Европа като част от ротационния принцип и заради влечението си към региона. Така че, Гутереш получава „не“ от руснаците. Освен това той е мъж, така че кандидатурата му ще бъде отхвърлена и от проженската западна група.

Нека първо да напомня на читателя за последователната си критика срещу руснаците. Не пестя критиките си срещу Путин. Mоже би съм един от най-ранните му и все още живи критици (с акцент върху все още живи) още преди нахлуването в Грузия през 2008 г., което отразявах за Wall Street Journal. Съавтор съм на книга, осъждаща него и китайците за злоупотребите им („Завръщане към зимата: Русия, Китай и новата Студената война“). Но реалният свят диктува определени положения: като структура ООН функционира по даден начин и руснаците имат право на вето. Те ще го използват срещу Гутереш. Дори на мен, или на вас, да не ви харесва, фантазирането няма да помогне. След като аз знам това и вие го знаете, сигурно са наясно и големите политически играчи, издигащи безсмислени кандидати на преден план. Така че защо се занимават? Защо си правят труда?

Мирослав Лайчак и Вук Йеремич са изправени пред същия проблем: Западът със сигурност ще им наложи вето. Русия агитира силно за тях. Но няма начин Вашингтон да се съгласи да избере марионетки на Москва. Вземете словашкия кандидат. След като словашкият премиер се срещна с Путин и призова да бъдат свалени санкциите на ЕС срещу Русия, Лайчак се издигна от 10-о на 2-о място в предварителните гласувания. Йеремич се вписва в същата категория: той е яростен противник на НАТО, на независимо Косово и сръбски ултранационалист. Така че забравете тези двамата, свободният свят никога няма да ги подкрепи.

Най-вероятният компромисен кандидат между САЩ и Русия изглежда сегашният шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Бокова е официалният кандидат на България. Имайте това предвид, когато четете нататък. В предишни публикации съм обявявал Бокова за най-добрия вариант на базата, както на многото ѝ лични плюсове, така и заради минусите на съперниците ѝ, които са много и изобилстват. Именно това прави темата приятна за разискване: абсолютната погрешимост и безумието на политическата суета. ООН отива към поредно предварително гласуване в края на септември, което ни задължава отново да избистрим сложната ситуация.

За плюсовете на Бокова: тя се вписва в желания кандидат (жена и от Източна Европа), тя е и беше действащ дипломат като бивш външен министър на България. Ръководи ЮНЕСКО толкова години със забележителна отдаденост. Беше в основата на започналото наказателно преследването на ислямистки злодей, който разруши историческите храмове на Тимбукту. Делото, за което вече писах в Wall Street Journal, сега тече в Хага и бележи забележителен успех заради безпрецедентното самопризнание, с което покаял се джихадистки лидер пледира виновен.

Също толкова завладяваща е комедията от грешки, разигравана от съперника на Бокова за поста генерален секретар: стоящата досега в сянка, още една жена от България, Кристалина Георгиева. Уви, тя определено е напълно неизбираема. Използвайки отново термина, който съм ползвал преди за Георгиева, тя предизвиква асоциации със Сизифовия труд. Тя всъщност не е дипломат, никога не е била. Но няма да бъде избрана най-вече заради ръководните постове, които е заемала в ЕС, свързващи я със санкциите на Брюксел срещу Москва. Русия ще ѝ наложи вето; този уикенд това отново беше подчертан отказът да се разглежда кандидатурата ѝ. И всъщност, тя дори не е официален кандидат! Поне все още. Сенчести сили обаче продължават да я бутат напред към номинация. Оказва се и натиск върху собствената ѝ страна България да промени вота си като я подкрепи. В това се крие друга приказка на политическа глупост.

Тук навлизаме в мътните движещи фактори в силовата политика на ЕС. Гутереш е от Партията на европейските социалисти (ПЕС). Номинирането му от Португалия засилва влиянието на социалистите в Европа. На съперниците им от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), водена от Ангела Меркел, това не им харесва. Така изведнъж дойде ходът на ЕНП и отчетливо десния лидер на Унгария Виктор Орбан срещу Гутереш. За целта се обмисля номинацията на Кристалина Георгиева, един от функционерите на ЕНП в ЕС. Официално Унгария, Хърватия и Латвия са готови да номинират българин срещу българин (Бокова), който вече е номиниран от България. Следите ли ми мисълта? Ако не, вината не е моя. Ето така става в Европа. Сега виждате ли защо ЕС едва се противопоставя на Путин и не успя да предотврати Brexit, и … добре де, схванахте мисълта ми.

Така че всичко е възможно, докато текат тесногръдите междуособни борби за власт в рамките на Европа. Ако българският премиер Борисов се хване на Орбан и ЕНП и смени кандидатът на България Бокова с Георгиева, той ще пропилее единственият шанс на страната му да води света. Така той ще разруши собствената си кариера. Защото е толкова сигурно, колкото че денят идва след нощта, че руснаците ще наложат вето на Георгиева. Както заявиха този уикенд бившият полски президент Квашневски и бившият посланик на САЩ в ООН Бил Ричардсън, Бокова е единственият шанс за България и Източна Европа за поста на генерален секретар на ООН. Берлин и Будапеща не могат да направят нищо, тъй като те не са в Съвета за сигурност и нямат влияние върху него. От друга страна, ако Борисов се възпротиви на европейските си колеги консерватори, човек може само да си представи какво ще му коства това в личен политически план. И все пак това е шансът му да запише името си в историята като български патриот, вместо да бъде унижен с подмяна в последния момент с кандидат, който категорично ще се провали. Скоро ще видим коя движеща сила ще надделее в Европа и всъщност и в световните дела.