Дания си купи "Панамски досиета", за да бори данъчните измами

Дания си купи „Панамски досиета“, за да бори данъчните измами

Карстен Лаурицен, министър на данъците на Дания

В борба с избягването и неплащане на данъци, Дания стана първата страна в света, купила данни от изтеклите „Панамски досиета“ (#PanamaPapers). Копенхаген смята да разследва дали 600-те датчани, чиито имена се съдържат в архива, не са укривали данъци, съобщи британският в. The Guardian. Array

Датският министър на данъците Карстен Лаурицен съобщи, че за информацията на панамската правна кантора Мосак Фонсека (Mossack Fonseca) са платени $1.34 милиона. През април тази година българската Национална агенция по приходите (НАП) официално поиска данните за български фирми и граждани в разследването за използването на офшорни зони за укриване на пари. Писмото на шефа на приходната агенция Бойко Атанасов е изпратено до Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), извадил документите, но получи отказ от българския участник в разследването на консорциума. В изтеклите панамски документи фигурират поне 50 компании и 78 акционери от България.

Не така действат в Дания. Лаурицен съобщи, че анонимен източник се е свързал с датското правителство през лятото. Той изпратил първоначална извадка от документите, за да могат властите да ги разгледат.

След установяване на тяхната автентичност, спорната сделка е била осъществена с подкрепата на политическите партии в датския парламент.

„По всичко личи, че това е полезна информация. Дължим разследването на датските данъкоплатци, които редовно плащат всичко дължимо на държавата. Материалите съдържат валидна информация за неколкостотин датчани“, каза министърът и призна, че първоначално бил скептичен към информационния теч.

Панамските досиета (#PanamaPapers), публикувани тази пролет, представляват най-голямото изтичане на информация за офшорни сметки. Архивът включва 12.7 милиона документа. В тях се съдържа информация за офшорни компании, половината от които са регистрирани в Британските Вирджински острови, както и тайните им бенефициенти.

Анонимен източник предаде архива на германския вестник Suddeutsche Zeitung, а международен консорциум от журналисти разгледа файловете, в които фигурират имената на държавни глави и политици.

Не е ясно дали същият източник е подал информацията на датчаните. Лаурицен е категоричен, че не знае неговото име и казва, че властите са комуникирали с него през криптирани канали.

Това поражда съмнения, че и други европейски правителства може тайно да са купили информация за гражданите си със сметки в офшорни зони. През 2014 г. германските данъчни власти платиха около €1 милион за файловете от много по-малък архив. След това те започнаха разследвания за данъчни измами срещу клиенти на Commerzbank.

Данъчните в Германия платиха и 2.5 млн. евро за информация за сметки в швейцарски банки. Те предоставиха безплатно на България и НАП диск, съдържащ имената на българи с депозити за над 400 милиона лева в трезорите в Швейцария. Така и не се разбра какво е станало с информацията от диска.