А защо парламентът да не избира президента

Снимка: БГНЕС

Има нещо много сбъркано в президентската институция в България, както е сглобена от Кръглата маса. Българите хем искат президентът да е надпартиен, хем когато се издигне на пръсти, Партията го пляска зад врата и го връща в позиция падьом.

Още по темата:

Хем искат да има думата по закони, хем парламентът му я взима, като му отхвърля ветото, когато си иска.

Хем искат да е майка и баща за нацията, хем искат да са сираци, когато реши да ги вкарва в правилния път.

Хем по Конституция е и дипломат, и кадровик, хем Партията му държи ръката, като подписва назначенията.

Я погледнете какво става с кампанията за предстоящите на 6 ноември избори за държавен глава. Два месеца преди това, вместо да четем концепциите на претендентите, слушаме шум по тръбата. А накрая ще е много шум за нищо – и прахосани милиони.

Крайно време е да се запитаме нужни ли са избори за президент?

В много парламентарни републики, като например съседна Гърция, държавният глава се избира от парламента, заради главно представителните му функции.

Прилагането на този модел за България, разбира се, изисква свикването на Велико народно събрание, което да направи нужните промени в Конституцията. В дългосрочен план обаче това може да донесе сериозни позитиви, както от финансова, така и от политическа гледна точка.

Някои веднага биха контрирали, че подобна идея е грубо нарушение на разделението на властите. Но някой в България вярва ли, че такова изобщо съществува.

Политическата ни история показва ясно, че изборите за държавен глава се печелят от кандидата на силните на деня – след подкрепа от ДПС, поне на втория тур.

Така че няма да има особена разлика, ако президентът се назначава директно от Народното събрание. Така ясно ще видим кой зад коя кандидатура застава.

На фона на мудните или напълно липсващи номинации на водещите политически сили и очакванията за вяла предизборна кампания, раздвижена от някой и друг (кафяв) компромат, парламентарните дебати могат да се окажат много по-полезни за информирането на гражданите.

А от своя страна кандидатите ще могат ясно и стегнато да представят идеите си за управление – пред народните представители и обществото.

Такъв формат няма да ограничи възможността за издигане на кандидатури от граждански организации – които да бъдат подкрепени от някоя от парламентарно представените политически сили.

Най-новата ни история показва, че никой независим кандидат не е имал особени шансове да спечели надпреварата до момента, а и партиите неуспешно се мъчат да ни заблудят, че издигат граждани, а не партийци за поста на „Дондуков“ №2. Обикновено всички спечелили шепа гласове, ги търгуват за балотажа.

И не на последно място, идеята има съвсем реални финансови ползи за данъкоплатците. Изборите струват десетки милиони, кампанията – много по толкова.

Накараме ли депутатите да избират президента сами, най-после ще можем да окажем натиск и за намаляване на раздутите партийни субсидии. Този проблем очевидно е важен за българите, тъй като хиляди от тях се подписаха за подлагането му на национален референдум, който ще се състои заедно с вота на 6 ноември.

Назначаването на президента няма да промени нищо особено. И досега хората в тази институция не са ръководили работата си от прекия интерес на своите избиратели, нито са се допитвали до тях.

Чрез гласуване в пленарна зала най-малкото ще имаме поимене списък на хората, които да държим отговорни за успехите и провалите на държавния глава.