Стига вече със субсидиите за изкопаемите горива!

Снимка: EPA/БГНЕС

Много неща станаха по-трудни, след като светът навлезе в продължителен период на слаб икономически растеж и ниски цени на петрола – като започнем от избягването на дефлацията и стигнем до създаването на работни места. Но едно нещо стана много по-лесно, както и по-спешно. Става дума за отказа от изкопаемите горива, пише Bloomberg в анализ по темата.

Още по темата:

Правителствата отдавна подкрепят тази идея. На думи. Г-20 обещава да премахне субсидиите за изкопаемите горива от 2009 г., но тези мерки си остават все така широко разпространени и устойчиви.

Държави като САЩ, Великобритания и Русия продължават да губят милиарди през данъчни облекчения и субсидии за производството на петрол, газ и въглища. Япония, Южна Корея и Китай подкрепят мащабни проекти за изкопаеми горива извън границите си.

В продължение на години много държави, сред които и някои от най-големите производители на енергия в света, използват субсидии, за да намалят цените на бензина и дизела. Под удобния претекст, че подкрепят бедните.

Става въпрос за наистина огромни суми. Международната енергийна агенция изчислява, че през 2014 г. държавите са похарчили $493 милиарда за субсидиране на потреблението на изкопаеми горива. Британският институт за задгранично развитие показва, че държавите от Г-20 са отделили допълнителни $450 милиарда за подкрепа на производителите.

Тези абсурдни разходи щяха да бъдат икономически неоправдани, дори ако не вредяха на околната среда. Те подхранват корупцията, обезкуражават ефективното използване на енергия и насърчават ненужните енергоемки индустрии. Освен това, субсидиите поддържат нерентабилни производители на изкопаеми горива, пречат на иновациите и карат страните да строят неизгодни тръбопроводи и въглищни централи.

И накрая най-важното. Ако правителствата имат каквото и да е намерение да достигнат амбициозните си климатични цели, те трябва да спрат да плащат на хората да произвеждат изкопаеми горива.

Условията за това трудно могат да бъдат по-добри от сегашните. Докато петролът е евтин, правителствата могат постепенно да намалят субсидиите, без да навредят на потребителите твърде много.

Възможността за по-бавен растеж в дългосрочен план – заради демографския натиск и намаляващите иновации, правят ефективното използване на ресурси още по-важно. Разточителните субсидии изместват публичните разходи за образование и инфраструктира, които биха върнали този растеж.

Защитата на бедните ще бъде важна, но не е нужно да е трудна. Харченето на по-малко средства за горивни субсидии ще освободи средства, които да се насочат към хората в нужда. Трябва да се отбележи, че субсидирането на горивата облагодетелства основно богатите и средната класа.

Причината е, че в държавите с ниски и средни доходи богатите домакинства използват много повече субсидирани стоки от бедните. Политическата опозиция срещу тази реформа често се позовава на повишаването на разходите за богатите, вместо на облекчаването на бедните.

Именно заради това обясняването на новите политики на избирателите ще бъде от ключово значение. Правителствата трябва да дадат да се разбере колко много настоящите политики струват на гражданите. Техните разходи идват от по-високи данъци, похабени ресурси и вреди за околната среда, които могат да се избегнат.

Обещания като тези на Г-20 от 2009 г. са безполезни и твърде неясни. На предстоящата среща на групата в Китай лидерите на държавите трябват да се справят по-добре. Те трябва да се споразумеят за стандартен метод за измерване и отчитане на различните си субсидии, а след това и за стриктна времева рамка за премахването им.

По този начин имаме по-голям шанс да ги държим отговорни. Всичко различно от ясни и проверими ангажименти ще затвърди една провалена политика, която позволихме да се задържи твърде дълго.