Как Достоевски предрече Америка на Доналд Тръмп

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Като професор по руска литература съм осъзнала, че никога не е добър знак, когато истинският живот наподобява роман на Фьодор Достоевски, пише преподавателят в Канзаския университет Ани Кокобобо в анализ за Quartz. Array

Президентската кампания на Доналд Тръмп с шумната си реторика и постоянните скандали напомня най-политическия роман на автора, „Демони“, написан през 1872 г. В него, Достоевски иска да предупреди читателите за разрушителната сила на демагогията и непроверените твърдения, а посланията му до голяма степен са повлияни от руския политически хаос през 19 век, който резонира и в днешния ни политически климат.

За да покаже на читателите си колко зле могат да протекат нещата, ако не внимават, Достоевски свързва политическия си кошмар с разпада на цивилизоваността.

Страст към унищожението

Достоевски е бил толкова пристрастен към вестниците, колкото някои от нас са къум социалните мрежи, и често изтръгва кризи и насилие директно от заглавията им, за да ги видоизмени и добави в прозата си.

През 60-те и 70-те години на 19 век Русия преживява огромна социално-икономическа нестабилност. Цар Александър II освобождава крепостните селяни от класовото робство, докато провежда т.нар. Големи реформи за реструктуриране на образованието и съдебната власт, армията, данъците и администрацията. Реформите е трябвало да модернизират страната, като я извадят от кастовата система на правни привилегии за собствениците на имущество. Те обаче не правят много за подобряването на икономическото състояние на селяните.

Това е обръщане към настоящия политически пейзаж в Америка. Докато днес десните са все по-недоволни, през 19 век в Русия вълната от критики идва от левите. Те са гневни от недостатъчната задълбоченост на реформите и губят вярва във възможността на управляващите да създадат значима промяна.

Една от малкото обединяващи идеи сред по-радикалните леви политически фракции на периода е убеждението, че царският режим трябва да бъде елиминиран. Важни политически фигури, като руският анархист Михаил Бакунин, предлагат разрушаване на статуквото като цел, по-голяма от всички идеологии. „Страстта към унищожението също е креативна страст“, казва той.

Убеждението на Бакунин, че новият свят може да се създаде единствено от пепелта на царизма се прилага на практика от един от учениците му, Сергей Начаев, който е вдъхновение за героя в романа на Достоевски „Демони“ – Пьотър Верховенски.

Тънката разлика между грубост и насилие

През 1869 г. Нечаев организира убийството на млад ученик – събитие, което толкова шокира и разгневява Достоевски, че се превръща в основа за „Демони“.

Романът започва в скучната провинция, обитавана само от хора на средна възраст и неефективни млади либерали, всички погълнати от романтичните си животи. Пьотър Верховенски пристига и убеждава много от тези герои да се присъединят към революционното му движение. Страстите се покачват, а местният ред е дестабилизиран и градът навлиза в спирала, завършила с палеж и няколко убийства.

Най-близкият до наши дни момент в „Демони“ не е идеологията, а антиинтелектуалния и импулсивен характер на бунта на Пьотър. С него, Достоевски създава демагог и чист нихилист – политическа фигура, която задоволява най-низките страсти на хората. Под негово влияние, хората от града губят всякакъв контрол и стават безразсъдни и се бунтуват срещу всички общоприети норми за благоприличие, просто, за да се посмеят. В един момент, те оскверняват свещена икона, а в друг се събират около тялото на самоубиец и хапват от храната, която е останала на масата му.

И макар шегите, обидите и хаоса им да изглеждат безобидни, те са предшественик за разрушението и насилието в края на романа. Като умел психолог, Достоевски никога не смята насилието за нещо различно от нормално човешко поведение. Най-емблематичното за творбите му е колко често са на пръв поглед обикновените хора от извършването на ужасяващи неща.

В „Демони“ напрежението ескалира постепенно. Нещо, което започва като лека неучтивост се превръща в скандал, палеж, убийство и самоубийство. Достоевски всъщност казва, че престъпленията се коренят в социалния разпад, нецивилизованото поведение улеснява търсенето на изкупителни жертви, дехуманизацията и в крайна сметка насилието.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Да направим Америка отново велика

Неконвенционалната кампания на Доналд Тръмп за президент силно напомня на романа на Достоевски. Освен позициите си в подкрепа на оръжията и срещу имиграцията, Тръмп не предлага особено конкретни политически планове. Докато анализираме какво е мотивирало 14 милиона американци да гласуват за него на предварителните избори, можем да помислим и върху новото изследване, показващо, че кандидатурата му е привлекателна главно на емоционално, а не на идеологическо и икономическо ниво. Сред неговите привърженици са налице отчетливи нагласи срещу статуквото. Много са недоволни, бели хора на средна възраст, които смятат, че американските институции не работят за тях.

И докато известното му мото „Да направим Америка отново велика“ е положително, то всъщност е подобрена версия на креативната разрушителност на Бакунин. Целта му е да прогони статуквото, пресъздавайки носталгична версия на една изгубена Америка в миналото. Вече сме виждали тази разрушителна сила по време на митингите на Тръмп, където няколко души бяха атакувани.

Има и друг аспект на популярността на Тръмп, който го свързва с достоевските „Демони“. Милиардерът е олицетворение на пълното отричане на контрола на импулсите от романа. За разлика от повечето политически кандидати, той едновременно отразява и подклажда гнева и песимизма на поддръжниците си.

Той например каза, че иска да удари някои от хората, които изнасяха речи по време на конвенцията на Демократическата партия и го разкритикуваха. По думите му в него има гняв, желание да провокира и дълбоко вкоренена непочтителност. Поддръжниците му се чувстват овластени от това. Без да претелят политиките му, те са интуитивно привлечени от спектакъла на кандидатурата му. Също както обитателите на града следват Пьотър Верховенски, който се наслаждава на създадените от него клюки и скандали.

За да завършим паралела, можем да се обърнем към края на романа, който би могъл да има отрезвяващ ефект. Липсата на цивилизованост дава път на анархичната визия за съзидателна разруха. Много умират, или губят ума си заради машинациите на Пьотър. В еидн момент, на пръв поглед без да се замисли, тълпата премазва една от героините до смърт, защото погрешно вярва, че тя е отговорна за насилието в града.

Докато публиката на митингите на Тръмп вербализира насилието, викайки „Затворете я“ или „Убийте я“ (за кандидата на демократите Хилари Клинтън), или когато Тръмп защитава правото на американците да носят оръжие, се чудя дали те не се приближават опасно до неосъзнатото насилие в „Демони“.