Надцени ли се Турция с нахлуването в Сирия

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Турция отново е сред основните играчи в сирийската криза. Миналата седмица турски танкове и спецчасти се присъединиха към бунтовници срещу режима на Башар ал-Асад и превзеха граничния град Джарабулус, който доскоро беше под контрола на „Ислямска държава“. Това беше първата значима наземна операция на турските сили в Сирия от началото на войната през 2011 г. Непосредствената цел беше ИД, но по-важната турска задача беше да се удари по политическата и военна власт на сирийските кюрди, който контролират голяма част от територията южно от турско-сирийската граница, пише експертът по иракски и сирийски въпроси Патрик Кокбърн в анализ за британския Independent.

Още по темата:

Войната в Сирия достигна критичен момент, след който напрежението може да спадне, или конфликтът да се разшири допълнително. Държавният секретар на САЩ Джон Кери и руския външен министър Сергей Лавров се срещнаха вчера в Женева с идеята да постигнат споразумение за политическо и военно взаимодействие. Помолен да опишат най-голямото препятствие пред примирието, Лавров каза, че не иска да разваля атмосферата на преговорите. Москва вече предложи 48-часово примирие в обсадения град Алепо.

Докато Кери и Лавров разговаряха, линейки, автобуси и камиони се събираха пред контролираното от бунтовниците предградие на Дамаск, Дарая, което е обсадено от правителствените сили от няколко години. Според постигнатото тази седмица споразумение, някои от четирите хиляди бойци срещу режима на Асад и местни хора трябваше да се евакуират от района.

Но властта на правителството не се разширява в Сирия, а в столицата на източната провинция Хасака кюрдски бойци изтласкаха сирийската армия и местните паравоенни организации от по-голямата част от града.

Най-гояламта промяна във военния и политически пейзаж е турската интервенция, чиито размер остава неясен. Целта може да е преди всичко защита и контрол на зоната около Джарабулус и кюрдския анклав Африн на стотина километра западно от града през арабски милиции, подкрепяни от армията. В същото време Турция може да изгради район срещу Асад и кюрдите северно от Алепо и да го превърне в основен играч в региона. Първата цел вече е до голяма степен постигната с американска подкрепа, руска ненамеса и мнима критика от Дамаск. Което предполага, че турските действия са били очаквани от всички страни.

По-широката турска намеса е примамлива за някои в Анкара, но може да вкара Турция в блатото на сирийско-иракската война. Търцуя ниже у да е способна да предотврати кюрдския контрол западно от река Ефрат, но реална атака срещу оформилата се кюрдска автономия между Ефрат и Тигър е много по-трудна. В същото време докато кюрдската квазидържава съществува, турската държава е в опасност.

Желязно правило в политиката в Близкия изток е, че всички в един момент надценяват картите в ръката си. Израелците го направиха, когато нападнаха Ливан през 1982 г., а американците при свалянето на Саддам Хюсеин през 2003 г. и опита си да станат доминираща сила в Ирак. Сирийските кюрди използваха военната ефективност на своите 50 000 бойци (с условието, че броят им може да е преувеличен – б.а.) и деструктивната мощ на американските бомбардировки, за да превземат по-голямата част от Североизточна Сирия през последните 11 месеца. Стимулирани от победата си в Кобани, ръководството на партия Демократичен съюз (PYD) и паравоенните отряди от Народните отряди за самозащита (YPG) многократно победиха „Ислямска държава“.

Но вероятно и те са отишли твърде далеч, напредвайки отвъд точката, в която могат да разчитата на американска и руска защита срещу тирска намеса. Освобождаването на град Манбидж от ИД на 12 август от сирийските демократични сили доведе до по-нататъшното придвижване към Джарабулус и ал-Баб на изток. Това предизвика турската военна намеса, която се обсъждаше от повече от година.

С убежище в Северна Сирия, Кюрдската работническа партия (ПКК) може да поддържа партизанската война с турската държава колкото си поиска (по подобие на прииждащите от Пакистан талибани в Афганистан). В същото време „Ислямска държава“ чиято дейност турското разузнаване проспа, продължава да извършва терористични атаки на турска земя.

Кюрдката автономия в Сирия, която подклажда войната в самата Турция вече е факт, а турската военна интервенция се обсъждаше дълго време. Забавянето ѝ беше резултат от позицията на YPG като най-мощния наземен съюзник на САЩ в Сирия. Турско-американските отношения се влошиха заради провала в опитите на Турция да прочисти границата си от джихадисти, така че Щатите оставиха тази задача на кюрдите от южната страна на граничната бразда. САЩ не искат YPG да се разконцентрира с битки с турската армия, докато Русия беше твърдо срещу турска намеса в Сирия, особено след свалянето на неин изтребител през ноември м.г.

Многостранната война в Сирия се превръща в още по-сложна, отколкото беше досега. Сирийските и иракските кюрди постигнаха големи победи, които нямаше как да се случат без американска помощ. Днес отрядите на YPG се бият в райони, които са със смесено кюрдско и арабско население, или където кюрдите са малцинство. Иракските кюрди използваха възможността да превземат територия, за която дълго време спориха с правителството, след падането на Мосул в ръцете на „Ислямска държава“ през 2014 г. Кюрдските лидери знаят, че това няма да продължи дълго и премислят внимателно как да задържат успехите си, след като чуждестранните им съюзници вече не се чувстват заплашени от терористите в региона.

Всички фракции в Сирия са в известна степен подпомагани от чужди сили и не могат да продължат да се бият без подкрепата им. Независимо дали са против или за Асад, сунити или шиити, араби или кюрди, те опитват да манипулират покровителите си, заради подозрението, че един ден ще ги предадат заради националните си интереси. До сирийското правителство не може да се справи без външните си съюзници. Президентът Башар ал-Асад би искал да се бие до победа, но трябва да има подкрепата на Русия, Иран, шиитите в Ирак и Ливан. Джихадистите срещу Асад доминират въоръжената опозиция в Сирия, но не могат да оцелеят без подкрепата на Турция, Саудитска Арабия и Катар.

На фона на срещата на Кери и Лавров в Женева, враждуващите играчи в Сирия се чудиха какви споразумения са сключени зад гърбовете им за турската интервенция и по други въпроси. Параноични по природа, но с добра причина да са подозрителни, скоро те ще попитат дали ще бъдат предадени, или дали това вече не се е случило.