Бежанецът, който бди с дрон за удавници в Егейско море

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Застанал на един каменист бряг на гръцкия остров Лесбос, Мехди Салехи търси подходящо място, от което да пусне дрона си. За 33-годишния афганистанец полетите с дрон не са хоби, а проект за спасяване на давещи се бежанци – какъвто е бил самият той някога, разказва Франс прес.

Петнайсет години след бягството от талибаните в родината си експертът по безпилотните самолети иска да помогне на други мигранти да преживеят опасното пресичане на Егейско и Средиземно море.

Неговият проект „Дронове за бежанци“ (Drones for Refugees) цели да подпомогне спасителите бързо да откриват и достигат бедстващите мигранти в гумени лодки, съкращавайки времето за реакция, което може да се окаже животоспасяващо.

Морският маршрут между Турция и гръцките острови винаги е бил предпочитан от каналджиите. През 2015 г. броят на минаващите по него мигранти обаче нарасна значително заради продължаващата вече 5 години сирийска гражданска война.

Мехди вижда драматичните кадри с претъпкани до краен предел гумени лодки от дома си в Ню Йорк, където преподава в училището по дизайн „Парсънс“. Снимките на загиналите по пътя мигранти са това, което го тласка да направи нещо по въпроса, впрягайки уменията си.

С подкрепата на факултета „Парсънс“ и възпитаниците на висшето училище Мехди и партньорът му Кристен Керш купуват и оборудват дрона, тестван в Лесбос. Активистите добавят камери, сензори, точки за споделяне на данни и създават специална интернет платформа.

Така кадрите от камерите и инфрачервените сензори могат да се излъчват на живо в сайтове, но и да се гледат през мобилните устройства на спасителните екипи на бреговата охрана и на търговските кораби.

„Много е важно да работим с тях. Трябва да знаем как действат те, за да усъвършенстваме дроновете и платформата за споделяне на данни“, посочи Мехди, чийто проект все още е в пилотна фаза.

Макар безпилотните самолети често да са представяни като „очи в небето“ в съвременното военно дело, технологията може да се ползва за спасяване на човешки животи, убеден е афганистанецът.

„С днешните технологии хората не бива да се давят в морето. Когато аз пресичах, трябваше да си купим хартиена карта, за да намерим най-близката точка до Гърция от турския бряг“, разказва той.

През 2016 г., когато смартфоните и дроновете вече са широко достъпни за цивилните, подобни трагедии могат да се избегнат.

Координаторката на испанската спасителна група „Про-Актива“ на Лесбос Естер Кампс смята, че проектът може да осигури жизнено важна информация, от която екипите имат нужда, преди да достигнат бедстващите мигранти. Например, дали те се нуждаят от лекар, колко човека са на борда, имат ли спасителни жилетки.

По думите ѝ се плава по няколко часа, докато бъдат достигнати мигрантите. В случая с Мехди, той пресича Егейско море през 2001 г. от Турция и пристига на остров Хиос с един приятел в детска гумена лодка, купена за $20 от Измир.

Той си спомня с усмивка колко глупаво решение е било това.

Без пари, с които да плати на каналджии обаче, той започва да „полудява“ в Истанбул, където по думите му условията за живот са били нечовешки. И двамата не могат да плуват и попадат за пръв път в морето, но Мехди си казва, че след като е оцелял дотук, ще премине и през това.

Салехи и приятелят му са задържани и хвърлени в затвора за 5 месеца. Неочаквано запознанство обаче променя живота му.

Гръцка лекарка на име Изабел, работеща за правозащитната Amnesty International, го посещава в затвора. Той я моли за помощ с попълването на документите за искане на убежище, а тя намира адвокат, който урежда статута му.

„Извадих голям късмет. Получих подкрепа от хора, които срещнах по пътя, особено в Гърция. Те ме поощряваха и вярваха в мен. Бежанците и мигрантите имаме нужда точно от това: възможност за развитие“, категоричен е афганистанецът.

Той отбелязва, че промяната е тежка – различна страна, друга среда, но е уверен, че мигрантите могат да учат, да работят и да създадат благосъстояние и работни места, ако получат шанс.

След като получава убежище в Гърция, афганистанецът защитава магистърска степен по архитектура в университета „Волос“ през 2011 г. Мести се в САЩ и се сдобива с още една – по дизайн и технологии от Училището по дизайн „Парсънс“ в Ню Йорк. Сега той е хоноруван преподавател в университета, който са завършили Тенеси Уилямс, Марлон Брандо и Дона Каран.

„Дронове за бежанци“ смята да създаде по-големи безпилотни самолети, които да облитат по-големи райони в Средиземноморието, където животът на мигрантите зависи от това дали ще бъдат забелязани и спасени от кораб.

В края на годината се очаква и двата прототипа да са готови. Засега инициативата се финансира изцяло от Салехи и екипа му, но за по-големите безпилотни самолети ще е нужно външно финансиране.