Обществен враг без адрес

Един от изгорелите тютюневи складове. Снимка: БГНЕС

Прокуратурата вече има заподозрян за палежа на пловдивските тютюневи складове: бездомникът Лобомир Данчев, който повече от 30 години живее в стая в една от опожарените исторически сгради.

Array

Съобщението на Окръжната прокуратура в Пловдив, където утре ще гостува главният прокурор Сотир Цацаров, оставя няколко въпросителни и съмнения за жертвоприношение – на изкупителна жертва.

1. Клошарят, разбира се

Първо, това не е първият случай, в който клошар бива замесен в тежко престъпление. Бездомниците са както начин да се омаловажи престъпление, така и изкупителна жертва. Какъвто беше случаят с убийството на 28-годишната студентка Яна Кръстева в Борисовата градина. Тогава в. „24 часа“ пръв съобщи, позовавайки се на МВР за „удушена клошарка„. После задържа за убийството й „клошаря“ Пламен Трифонов, впоследствие оневинен.

Години по-рано при друг повод адв. Михаил Екимджиев коментира „Зад лаконичните полицейско-прокурорски “сводки”, възпроизведени в медиите, всеки юрист би могъл да “прозре”, че точно безпризорните деца, невменяемите и клошарите са най-удобните заподозрени, когато зверски убийства провокират обществено напрежение и завишени очаквания към МВР“ (из статията „Защо деца, психично болни и клошари са “удобните” извършители на тежки престъпления“ за Медиапул).

„На първо място, това е удобно, защото децата и невменяемите са наказателно неотговорни (…) По тази причина те няма да получат адвокатска защита в досъдебното производство, нито ще имат възможност за справедливо и публично гледане на тяхното дело от безпристрастен съд, при условията на състезателен и справедлив процес. Липсата на процедурна възможност за съдебна защита обезсмисля презумпцията за невиновност“.

Клошарят Любчо покрива два от критериите за „удобство“, а през 1979 г., когато, по думите му, е останал сирак, е покривал и трите.

2. „Криминално проявен, осъждан многократно“

Това съобщи прокуратурата за Любомир Данчев. Звучи солидно и убедително („ecce homo!“). Някои медии побързаха да съобщят за „рецидивиста“, подпалил (е, как!) тютюневите складове. Очаквано, читател на пловдивски сайт коментира във уеб форума му, че познава Данчев и той е криминално проявен съвсем формално, защото прегрешенията му са били „кокошкарски“.

В съобщението се казва още, че заподозреният е „без постоянен адрес“. По-точно, няма постоянна адресна регистрация – иначе самият той, без да се крие от медии или полиция, казва, че тъкмо един от изгорелите складове е постоянният му адрес от десетилетия.

3. Подробности – в нашите медии

Прокуратурата съобщи, че разполага с доказателства – снимки и видеозаписи. Без да поясни в какво те уличават бездомника. Но във в. „24 часа“ четем, че в записа „се вижда как Данчев се вмъква в склада, а след това се появява пушек, който прерасна в голям пожар“.

Откъде изданието разполага с тази информация, можем да гадаем. Но помним, че не за първи път „часовете“ са канал за контролирана информация от прокуратурата. Какъвто беше и случаят с шумния арест на шефа на Фонда за лечение за деца Павел Александров. Тъкмо там изтече информацията за пликовете с пари, получавани от родители, които впоследствие се оказаха пликове с дискове с изследвания, както и други удобни за отстрела на Александров небивалици, както се оказа. Прокуратурата и до момента не намира за какво да обвини бившия директор, който обаче беше сменен още същият ден от министър Москов заради „престъпленията“.

Трудно е да повярваш, че всичко е случайно, предвид факта, че само преди 5 месеца, също в почивен ден, един друг тютюнев склад в съседство беше сринат – незаконно.

Отгоре на всичко собственик на една от сградите е свързаната с „Винпром Пещера“ „Галакси инвестмънт груп“. Която преди 3 години – с благословията на общината, започна да строи клуб на хълма Бунарджика, макар то да е защитена територия. Тогава клошари около разрушените кубици скала нямаше.

Разбира се, хипотетично са възможни случайности.

А ето скепсиса и подозренията, с който читателите на две пловдивски онлайн издания посрещнаха новината за задържания бездомник след пожара в складовете (с редакция на малко правопис и малко омразен език).

Беше ясно още в събота, че си го харесаха за точния човек…явно мафията ( италианската и българската) са подготвили много пари, много… жалко за градчето, съсипаха го алчните мутри и продажните власти.

Ало мутрите, измислете нещо по-оригинално!

Познавам Любчо от 20 години. Първо, той получава пенсия по болест, защото е психично болен. Второ, Любчо от години помага и чисти отсрещното кафене пред библиотеката за по едно кафе и една закуска. Трето, той по природа е страхлив и никога и през ум не му е минало да пали тези складове. Четвърто, той никога не е бил криминално проявен, защото прегрешенията са му били кокошкарски и то под въздействието на болестта му. Това е едно нещастно и психично болно момче, което ако някой си избърше ръцете с него, цял живот ще носи голям грях.

Защо всичко което засяга емблематични за пловдивчани неща се случва събота стрещу неделя?

В най-големите жеги си е запалил огън, та да се стопли!? Абе вие за идиоти ли ни имате? Всъщност очевидно е, щом пак ще мине този номер.

Абе, вие акъл имате ли? Как си представяте бизнесмен да тича с туба бензин и да пали? Естествено, че ще наеме някакъв клошар за тая работа за едно шише ракия. И няма лично да го наеме, ще прати друг. Оня сиромах сигурно изобщо не знае кой е поръчителя.

Естествено, че отговорност носи този който физически е сторил това. Два пъти по-голяма отговорност носят тези, които са поръчали това и тези, които с действие или бездействие са допуснали това! Всичко е по сценария, сега този Любчо ще бъде освидетелстван и ще се окаже невменяем, и не може да носи вина за постъпките си, което ще бъде основната теза на неговата защита! Всичко дотук върви по сценария, времето, денят, кой да дойде, кой да си иде и накрая да се каже, че вина има, но виновни няма!

На този човечец е отредена (вменена вече) ролята на онези роми, които не знаят да четат, ама са собственици на фирми със дългове за милиони.

Няколко факта: 1. Сгради само с етикетиране „паметник“ не се съхраняват. 2. Като пламнаха, всички мишки скочиха да се вайкат. Драматизъм страшен. Преди това ежедневният разпад на сградите се подминаваше, макар резултатът да се очертаваше същият 3. Бедствия са се случвали, ще се случват и занапред. Защо възстановяването в оригиналния вид да е невъзможно?