Гръцката криза ще пламне отново

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Гърция вече не е сред водещите новини в медиите. Година по-рано телевизионните камери бяха насочени към протестиращите по улиците на Атина, защото имаше опасения, че непрекъснато изострящата се през първата половина на 2015 г. криза може да доведе до разцепление в еврозоната, пише Лари Елиът за британския в. The Guardian.

Още по темата:

Тази заплаха беше отстранена със сделка, в която беше включено и унизителното отстъпление от позициите на оглавяваното от СИРИЗА правителство на премиера Алексис Ципрас. Гърция получи спасителен заем, но на цената на тежки реформи.

Имаше три очевидни проблема със сделката от 2015 г., която осигури на Гърция трети спасителен заем в рамките на пет години. Първият беше, че новата доза строги икономии ще направи още затрудни още повече изплуването на Гърция от кризата, която беше точно толкова сериозна, колкото Голямата депресия в САЩ през 30-те години на миналия век. Вторият беше, че кредиторите на Гърция правеха нереалистични предположения за растежа и намаляване на дефицита. Третият беше, че рано или късно гръцката криза ще пламне отново. Въпросът беше не дали, а кога.

През последните 12 месеца нямаше само лоши новини. Страховете, че доходността по гръцките облигации ще скочи след вота за Brexit в Обединеното кралство, не се сбъднаха. Някои аспекти на тежките рестрикции по отношение на капиталовия пазар, които бяха наложени през лятото на 2015 г. за защита на банковата система, са облекчени. Говори се, че до следващото лято правителството в Атина ще успее да събере пари на световните финансови пазари с продажбата на гръцки държавни облигации.

И все пак всичко това показва, че първите две прогнози се оказаха верни. До миналото лято Гърция беше потърпевша от петте години икономически спад. Загубите са съпоставили с щетите, които навремето Голямата депресия (1929-1933) нанесе върху американската икономика.

Резултатите са потискащо непредсказуеми. Далеч от възобновяване на растежа, икономиката продължава да се свива. Националното производство на Гърция е с 1.4% по-ниско през първите три месеца на 2016 г., отколкото година по-рано. Потребителските разходи са се свили с 1.3%. Отсъстват перспективи за по-добри времена. Гърция остава в дълбока рецесия.

Постоянният слаб икономически растеж тормози опитите за справяне с хроничния проблем с дълга на Гърция. През май 2010 г., когато Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) организираха първия спасителен план, се предполагаше, че бързото възстановяване и твърдият контрол на бюджета ще доведат до постоянен спад на гръцкия национален дълг като дял от брутния вътрешен продукт. Тази прогноза се доказа като абсурдно оптимистична. С потъването на Гърция все по-дълбоко в рецесията, делът на дълга върви нагоре и в момента е близо 180% от БВП.

За съжаление, уроците не бяха научени. Спасителният пакет от 2015 г. предполагаше, че Гърция ще достига 3.5% бюджетен излишък година след година. МВФ, който вече има една по-реалистична оценка на Гърция, отколкото ЕК или ЕЦБ, заявява, че малко страни са успели да поддържат подобен бюджетен излишък, и че Гърция може да го направи само ако намали още заплатите и пенсиите. От МВФ също така мислят, че „вече е несъстоятелно“ да си представяме, че Гърция може да се придвижи от един от най-слабите темпове на растеж на производителността в еврозоната до най-високия.

МВФ смята, че без опрощаване на дълга, дългът на Гърция може да достигне 250% от БВП до 2050 г. Германия би предпочели тези дискусии да се отложат за след изборите през есента на 2017 г. Но е много вероятно Гърция да се върне в заглавията преди това. /БГНЕС